— Обясни ми тогава — казваше Риг.
— Бих ти обяснил, но си твърде невеж, за да проумееш защо твоето невежество е смъртоносна болест. Трябва да те образовам, преди да проумееш защо си е струвало да се мъча да щавя мозъка ти. — Така наричаше той техните уроци, „щавене на мозъка на Риг“.
Днес те вървяха по дирята на неуловим пенч, чиято кожа струваше десет видри, защото козината на пенча бе много гъста, а цветът — тъй ярък. По време на кратко затишие между безкрайните уроци на Бащата, докато той вероятно се опитваше да измисли нова задача, която сина му да решава наум („Ако една дървена ограда е девет педи висока и дълга сто и двайсет ярда, колко фута четириинчови1 дъски трябва да се купят от дъскорезницата, като се знае, че дъските са с дължина двайсет и четиринайсет педи?“ Отговор: „Че каква ли работа върши дъсчена ограда, висока пет педи? Всяко животно, което си струва да се огради, ще я изкатери, ще я прескочи или ще я събори“. Следваше перване по тила и Риг трябваше да даде верния отговор.), Риг забърбори:
— Обичам есента — рече той. — Знам, тя означава, че иде зима, но точно заради зимата хората имат нужда от нашите кожи и затова не ми е неприятно. Заради цветовете на листата, преди да окапят, и хрускането на опадалата шума под краката ми. Целият свят е съвсем друг.
— Целият свят? — попита Бащата. — Ти не знаеш ли, че в южната половина на света изобщо не е есен?
— Да, знам — отвърна Риг.
— А дори и в нашето полукълбо близо до тропиците няма есен и листата не окапват освен високо в планините, като тук. А в далечния север няма дървета, само тундра и лед, и затова листата не капят. Целият свят! Искаш да кажеш, този крайчец на света, който виждаш със собствените си невежи очи.
— Това е целият свят, който аз съм виждал — отвърна Риг. — Ако съм невеж за останалия, то ти си виновен.
— Ти не си невеж за останалия свят, ти просто не си го виждал. Аз несъмнено съм ти разказвал за него.
— О, да, Татко, всякакви списъци съм запомнил наизуст, но ето какъв въпрос имам: откъде знаеш всички тези неща за части на света, които никога няма да можем да видим, защото се намират в светите земи?
— Тези земи не са свети, просто не ни допускат там — отвърна Бащата.
— Ето! — възкликна Риг. — Откъде знаеш това? Та ти дори не знаеш каква е бариерата, която ни пречи да влезем в забранените земи.
— А ти откъде знаеш какво знам аз? Аз всичко знам.
— Един учител навремето ми каза, че само истинският глупак не знае, че е невеж.
— Но аз не мога да не знам, че съм невеж — рече весело Бащата. — Защото знам всичко.
— Щом не знаеш нещо, ти не можеш да знаеш, че не го знаеш, затова си невеж за своето невежество — заключи Риг. Обичаше тази игра, отчасти защото Бащата най-накрая губеше търпение и му нареждаше да млъкне, което означаваше, че Риг е спечелил.
— Аз знам, че всичко знам, защото няма въпроси, чийто отговор не знам.
— Отлично — рече Риг. — Тогава отговори на следния въпрос: знаеш ли отговорите на въпросите, които още не си измислил?
— Всички въпроси съм измислил — отвърна Бащата.
— Това означава само, че си спрял да се опитваш да измисляш нови.
— Нови въпроси няма.
— Татко, какво смяташ, че ще те попитам сега?
Бащата нервно изпухтя.
— Всички въпроси за бъдещето са спорни. Аз знам всички отговори, които са познаваеми.
— Точно това си помислих. Твоите твърдения, че знаеш всичко, са празни хвалби.
— Внимавай как говориш на своя баща и учител.
— Подбрах думите си с най-голяма прецизност — повтори Риг една фраза, която Бащата често използваше. — Информацията има значение само ако ни помага да правим правилни догадки за бъдещето.
И тук момчето се блъсна в клон. Често се случваше. Трябваше да гледа нагоре, защото пенчът бе прескачал от клон на клон.
— Пенчът е преминал през потока — съобщи Риг, а после се спусна по брега. Прескачането на потока не прекъсна разговора.
— Щом не можеш да знаеш каква информация ще ти потрябва в бъдещето, нужно е да знаеш всичко за миналото. А аз го знам — рече бащата.
— Ти познаваш всякакви атмосферни условия, които си виждал — рече Риг. — Но това не значи, че знаеш какво ще е времето идната седмица и дали няма да е някакво време, което никога досега не си виждал. Мисля, че ти си почти толкова невеж, колкото съм и аз.
— Млъкни! — скастри го Бащата.
„Победа“ — каза си Риг наум.