Според Куинтъс Блум само изглеждаше, че се върти. Дариа отмести поглед от артефакта, погледна бележките и отново обърна глава към Лабиринт. Всеки, който го разглежда отвън, би бил сигурен, че това е единична триизмерна спирала, стесняваща се равномерно от върха към дъното и въртяща се в Космоса около надлъжната си ос. Появяващите се и изчезващи около горния ръб отвори потвърждаваха онова, което беше очевидно за окото.
Очевидно и погрешно според Блум. Лабиринт не се въртеше. Блум беше докладвал, че отразените от краищата на Лабиринт лазерни лъчи не показват характерното за движещи се обекти доплерово преместване11. Отворите в горния край се движеха по обиколката, но самата обиколка беше неподвижна.
Дариа извърши свое лазерно измерване и остана впечатлена. Блум беше прав. Трябваше ли тя да търси потвърждение на привидното въртене чрез независимо физическо измерване, както бе постъпила? Навярно не. Остана шокирана от неговата прецизност.
Зае се отново да изучава бележките на Блум. Откакто тя и нейните спътници бяха напуснали повърхността на света Джером, те я бяха завладели. Всеки от трийсет и седемте отвори в Лабиринт беше входна точка. Нещо повече, според Блум всеки един представляваше независима входна точка и всяка водеше към определена вътрешност. Трийсет и седемте вътрешности бяха свързани една към друга посредством движещи се „прозорци“, въртящи се вътре в Лабиринт точно както се въртяха външните отвори. Един изследовател можеше да „премине“ от една вътрешност към друга, но имаше една необяснима асиметрия — ако изследователят се опита да се върне през същия прозорец, той се оказваше във вътрешен регион, различен от мястото на тръгване.
Куинтъс Блум се беше постарал да начертае връзките вътре и беше създал една объркваща система от чертежи. Дариа се мъчеше да ги разгадае. Проблемът беше, че всяка точка за връзка вътре в Лабиринт се движеше, поради което всеки вход от дадена вътрешност можеше да води до всеки един от другите трийсет и шест възможни региона. И когато човек се преместеше в по-тесните части на спиралата, връзките между регионите се променяха.
Дариа реши, че Блум отново е прав, този път в наименованието на артефакта. Лабиринт беше по-добро от аналогията с охлюв или въртящ се пумпал.
Коя входна точка трябваше да използва тя от „Майозоутис“? В крайна сметка може би беше без значение. От всяка една вътрешност можеше да се отиде във всяка друга. Но „картинната галерия“, която Куинтъс Блум беше представил на Спиралния ръкав, може би съществуваше само в един от регионите. Съвсем не беше очевидно кой именно им беше необходим и дали могат да достигнат до него чрез най-много трийсет и шест скока през една движеща се врата. Връзките между регионите вероятно зависеха от времето.
Дариа гледаше диаграмата на Куинтъс Блум от десетки взаимно свързани знаци и се мъчеше да си представи цялата система. Това беше умствен лабиринт, гигантска мекотела въртележка, в която се въртяха различни слоеве — или изглеждаше, че се въртят — с различни скорости: трийсет и седем въртящи се заедно и взаимодействащи си триизмерни архимедови спирали, плъзгащи се една покрай друга. Беше като един от онези гадни математически пъзели, популярни в института, където номерът на решението беше да се пренесе целият проблем на по-висок брой измерения. На два пъти Дариа чувстваше, че почти е разбрала артефакта като едно единно цяло, и на два пъти разбирането й се изплъзваше. Подобно на толкова много неща, свързани със Строителите, вътрешността на Лабиринт изглеждаше неподвластна на логиката.
Тя реши, че има един приемлив отговор — да си затвори очите, да избере една входна точка, да влезе в нея и да се помъчи да изиграе правилно играта.
Излезе от проблема и тутакси се изправи пред друг. Трябваше да вземе решение, което отлагаше, откакто беше напуснала света Джером. Някой трябваше да остане на „Майозоутис“. Но кой?
11
Доплеров ефект — променя дължината на вълната, излъчвана от обект в движение спрямо неподвижен наблюдател. —