Влязохме безопасно точно както искахме. (Мисли позитивно!) Но после трябва да намерим добър начин да се върнем при нашия кораб и да излезем в открития Космос.
Двете извънземни показаха, че са съгласни, но не казаха нищо.
— И така, ти, Д’жмерлиа — Дариа се изкашля, за да спечели време. — Бих желала ти да хвърлиш още един поглед на пътя, по който дойдохме. Проучи дали има някакъв начин да достигнем до друга вътрешност, по която е по-лесно да се пътува. И, Д’жмерлиа… — ло’фтианецът вече кимаше готов да тръгне — без рискове!
Д’жмерлиа обърна глава, лимоновожълтите фасетъчни очи на къси очни пипалца погледнаха укорително Дариа.
— Разбира се. Моите уважения, но ако пострадам, няма да мога повече да ви бъде полезен.
Само че неговите идеи за риск вероятно не съвпадаха с тези на Дариа. Той тръгна бързо към входа на тунела и залата, пълна с ужасяващи тъмни вихри.
— И не се бави много! — извика Дариа подир него. — Не повече от три-четири часа.
Не последва никакъв отговор, само леко кимване на шлема на скафандъра.
— А аз? — Калик гледаше изчезващото туловище на Д’жмерлиа.
Дариа си помисли, че долови завист в нейния глас. Нямаше нищо, което малката хименопта да желаеше повече от това да бъде заедно с Д’жмерлиа.
— Ние двете ще проучим по-внимателно тази зала. Зная, че тук изглежда няма нищо интересно, макар Куинтъс Блум да твърди обратното.
Без да погледне Калик, Дариа тръгна към най-близката стена. Многоцветната млечна повърхност сякаш я гледаше. Отблизо върху стената се виждаха повече подробности. Пастелните цветове, които Дариа виждаше отдалеч, не бяха тънък слой от блед акварел, а се състояха от много тесни ивици ярка цветна мрежа върху хомогенна бяла основа. Сякаш някой беше започнал с чисто бяла стена, а след това беше начертал върху нея с много фин молив хиляди пресичащи се линии с различен цвят. И ги е чертал последователно, защото навсякъде, където две линии се пресичаха, едната беше прекъсната от другата.
Но това съвсем не приличаше на картина. Дариа отново се зачуди върху използвания от Блум термин: полиглифи. Тя погледна Калик. Хименоптата стоеше само на няколко стъпки от стената. Тя я гледаше стената с блестящите си черни очи и поклащаше глава от една страна на друга. След няколко минути започна да върши същото с цялото си тяло, премествайки се най-напред няколко стъпки наляво, след това надясно.
— Какво не е наред?
Калик преустанови движението.
— Няма нищо.
Но тази стена показва паралакс14.
Дариа беше мислила да провери за паралакс. Тя последва примера на Калик и премести глава първо наляво, после надясно. Линиите леко се преместиха една спрямо друга. Изглеждаше така, сякаш можеше да вижда под повърхността, а линиите бяха на различни дълбочини. Когато погледна от друго място, по-близките линии се движеха повече, отколкото далечните. Тя забеляза също, че нито една линия не лежи изцяло на една дълбочина. Единият край винаги беше по-дълбоко от другия, сякаш линията тръгваше от повърхността под малък ъгъл и продължава под нея.
Цялата стена приличаше на причудлива мрежа от линии, вградена в пространството над бял фон. Беше триизмерен ефект, получен чрез налагане на много различни слоеве. Ако човек си представи, че стената, е изградена от система от почти прозрачни плочи, наредени една под друга под повърхността, как ще изглежда отделната плоча?
Дариа се доближи до стената и се пресегна да я пипне. Повърхността беше гладка и твърда. Стената беше непрекъсната, безшевно свързана с другите повърхности на хексагоналната зала.
— Моите уважения, не мисля, че ще бъде възможно.
Застанала до нея, Калик беше следвала мислите на Дариа. Пробиването или разцепването по някакъв начин на стената на слоеве нямаше да им даде необходимата информация.
Това беше добре. Дариа изпитваше инстинктивно нежелание да повреди някакъв елемент от Анфракт.
— Някакви идеи?
— Никакви, срам ме е да призная. Ще са необходими фини и неразрушителни методи.
Дариа кимна. Беше й оскърбително, но малко по малко тя беше принудена да признае, че когато се отнася до практическо изследване, Куинтъс Блум е по-добър от нея. Той беше проучил стените, пред които те с Калик плуваха, и беше разбрал тяхната триизмерна природа. По някакъв начин бе „разопаковал“ тази информация и бе създал двуизмерни картини, без ни най-малко да повреди стената. Но как беше направил това?
Отговорът дойде, когато започна отново да движи главата си, първо наляво, след това надясно, като наблюдаваше как линиите се движат една спрямо друга поради паралакса. Тя изведнъж схвана метода — беше обидно прост. Всеки практичен наблюдател веднага щеше да го открие. Той изискваше система за изобразяване и значителна компютърна мощ, но техните скафандри разполагаха с такива.
14
Отместване положението на един обект, когато се гледа от две различни положения. —