Слънцето на Бреда

Но същинската изненада — доказателство, че живописта, както и литературата, не е нищо друго, освен поредица от загадки, от запечатани пликове, съдържащи други запечатани пликове — се таеше в непълния ред, скрит на страница 509 от книгата на Камон Аснар, отнасящ се до това същото подозрително, празно пространство, на което рентгеновият анализ открива, че „… зад тази глава се отгатва друга, с орлов профил“.

Става така, че действителността се забавлява, сама потвърждавайки това, което ни се струва измислица. Не знаем по какъв повод Веласкес е решил впоследствие да махне от картината тази вече нарисувана глава. Навярно по-нататък поредицата осветлява и тази мистерия36. Но сега, почти четири века след всичко това, знаем, че Иниго Балбоа не е излъгал и че капитан Алатристе е присъствал на картината „Предаването на Бреда“ — и че още е там.

Издателят

Откъси от „Цветя на поезията“

дело на някои придворни дарования

Отпечатани през XVII век без общо заглавие.

Съхранени в отдел „Графство Гуадалмедина“ при архива и библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо (Севиля)

От дон Франсиско де Кеведо

Посвещава се на маркиз Амбросио Спинола, военачалник на католическите войски във Фландрия

Сонет

Това, което гърците пред Троя постигнаха с ума на Одисея, не с дървен кон във нашта епопея постигнахме — със смелостта ти в боя.

Пред стъпките на твоите ескадрони изтръпнаха и Фризия, и Бреда. Със твоето оръжие победа дари ни и предателя прогони.

Бунтовните земи на колене постави, пред краля ни положиха доспехи смирено еретиците корави.

Войниците ти Фландрия превзеха, в Италия смъртта ти ни остави без тебе, Спинола, и без утеха.

От дон Франсиско де Кеведо

На Иниго Балбоа, в старостта му

Сонет

Ще кажа, нека Бог ми е свидетел, че в моите очи докрай са равни идалгото, що води битки славни и баското момче до своя благодетел.

В сърцето спомен и тъга, поравно, родиха разказ за войник достоен, тъй верен, че навред полята бойни оплакват тези битки стародавни.

Светът тъжи за него, но за теб нали бе щастие, че редом с него се сражава и всеки, тези страници разгърнал

ще помни смелостта му и дали не мога и сега да се надявам, че в тези редове Диего се е върнал?

Защитата на укреплението Терхейден

От дон Педро Калдерон де ла Барка

Фрагмент от трето действие на прочутата пиеса „Обсадата на Бреда“

ДОН ФАДРИКЕ БАСАН О, ако Хайнрих беше стигнал в тоз устрем свой до нас сега така щастлив би бил тогаз денят, щом наште намерения постигнем!

36

Странно е изчезването на двете най-добре познати документални свидетелства за живота на капитан Диего Алатристе-и-Тенорио. Докато свидетелството на Иниго Балбоа и изследването на платното „Предаването на Бреда“ на Веласкес доказват, че образът на капитана е бил изтрит от платното по неизвестни причини, по някое време след зимата на 1634 г. се появява една първа версия на комедията на Педро Калдерон де ла Барка „Обсадата на Бреда“, която също доказва наличието на по-сетнешни видоизменения. Тази първа пълна версия на комедията, написана в Мадрид през 1626 г. и поставена за първи път през същата година, съвпада в общи линии с ръкописното копие на оригинала, направено от Диего Лопес де Мора в 1633, но съдържа четиридесетина стиха, които били премахнати в окончателния вариант. В тях ясно се говори за смъртта на полковника дон Педро де ла Дага и за защитата на укреплението Терхейден от Диего Алатристе, чието име се цитира на два пъти в текста. Оригиналният откъс, открит от професор Клаус Олденбарневелт от Института за Испански Проучвания при университета в Утрехт, се съхранява в архива на библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо в Севиля, и ние го възпроизвеждаме в приложение в края на тази книга, благодарение на любезното разрешение на доня Макарена Брунер де Лебриха, херцогиня Дел Нуево Естремо. Странното е, че тези четиридесет стиха изчезват в класическата версия на произведението, публикувана през 1636 г. в Мадрид от Хосе (Хосеф) Калдерон, брат на автора, в „Първа част на Комедиите на дон Педро Калдерон де ла Барка“. Изчезването на Алатристе от комедията за обсадата на Бреда, както и това от картината на Веласкес, продължава да няма обяснение. Освен ако не предположим, че става дума за изрична заповед, която би могла да се припише на крал Фелипе IV или още по-вероятно на графа-херцог Де Оливарес, чиито интереси Диего Алатристе може да е засегнал по някакъв начин, по все още неосветлени причини, в периода между 1634 и 1636 г. — Б.исп.изд.