И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня.
И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.
И познах, че е суета.
Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма.
И видях, че е суета.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения.
И рекох най-сетне в сърцето си:
„Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“
И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло.
И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре.
И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот.
И разбрах, че е суета.
Скъдна реч ще повтаря след тебе словата на твоята мъка — и негли беззъба уста ще пее псалмите на твоята млада радост…
И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени от сласт бърни ще изсипват изцедъка на своите лишни пирове!…
Изгрява слънце — и залязва слънце. А светът вечно стои: — от що ще се опиваш?
Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш?
Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш?
И видях, че е суета.
Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения.
И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било.
И погледнах го.
И казах в сърцето си тогава:
„О, жалка разтуха за слабите!
Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно!
Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето!
О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“
И — отминах.
…А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
И видях, че е суета.
Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени.
Защо са дирили блаженства.
А блаженство няма.
Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения.
…Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен!
Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния!
Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда.
Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения.