— И ти какво направи?
— Аз спрях на една бензиностанция извън града, обадих се на един мой приятел, управителя на хотел „Рокауей“. Казах му, че щях да изпратя една млада жена на име Вероника Дейл да потърси стая в хотела му. Исках той да се погрижи да има стая на разположение и той ме увери, че тя ще има подходяща стая. Казах му, разбира се, че гарантирам за нея.
— И после?
— Върнах се в колата, закарах момичето до хотел „Рокауей“ и й казах да влезе и да си вземе стая. Останах пред хотела докато се уверих, че се е регистрирала и получила стая. Нали знаеш, Мейсън, че в повечето от тези хотели запазват една-две стаи, без значение колко са претоварени, за спешни случаи — дублирани резервации, в който случай хотела може да бъде отговорен, или когато някой влиятелен клиент дойде неочаквано — изобщо за стоте и един случаи, които могат да възникнат.
— След това?
— След това си отидох в къщи, доволен, че съм направил всичко, което съм могъл.
— Научил си, че е била арестувана за скитничество?
— Да.
— Как?
— Дежурната полицайка на затвора ме извика, каза че Вероника пожелала да бъда уведомен, че не позволила да ми се обадят предната вечер, защото не искала да ме безпокои. Представяш ли си? Сладкото, чисто, младо същество прекарало цяла нощ в затвора, просто защото…
— Как е разбрала кой си? Даде ли на това момиче визитната си картичка?
— Честно казано, Мейсън, не съм. Срамувам се от себе си, но въпреки всичко има известни предпазни мерки, които човек с моето положение трябва да вземе. Въпреки това, предполагам, че тя е задоволила съвсем естественото си любопитство. Докато съм се обаждал по телефона от бензиностанцията, тя трябва да е прочела регистрационната бележка, която беше на волана и е запаметила името и адреса ми. Така че е помолила дежурната полицайка да ми се обади.
— Кога се обадиха, че са я арестували за скитничество?
— Точно преди да ти се обадя.
— Добре — каза Мейсън, — сега вече имам пълна информация. Предполагам, че не си я виждал, откакто уредих да я освободят.
— Но да — каза Адисън. — Аз я назначих на работа. Обадих й се в „Рокауей“ и й предложих да се срещне с управителя на магазина.
— Кога направихте това? — попита Мейсън.
— Скоро след като тя беше освободена от затвора. Ти ми се обади от фоайето на хотел „Рокауей“ и ми каза, че всичко било уредено и че момичето било в стаята си, така че аз се обадих малко след твоето обаждане.
— Това сега го чувам за първи път…
— Не съм разговарял с теб оттогава.
— Искам да кажа, че не ми каза, че възнамеряваш да го правиш.
— По дяволите, Мейсън, държиш се така, като че ли това момиче е отровно!
— Явно ти е трудно да я забравиш.
— Не говори така. Казвам ти, момичето е чисто, сладко и обичливо дете.
— Всякакво изнудване, предполагам, е чисто съвпадение — каза Мейсън.
— Съвпадение е, разбира се — раздразни се Адисън. — Почакай да ти кажа как стана всичко.
— Точно това искам — съобщи Мейсън.
— Е — каза Адисън, — когато Вероника Дейл ми се обади, аз й поговорих съвсем искрено и бащински. Казах й че не може да се носи из страната, още по-малко нощем, без да има срамни преживявания. Казах й, че не искам да я тревожа ненужно, но й обърнах внимание върху някои сексуални убийства, които са се случвали из страната и след това я изпратих да се види с началника на личен състав.
— И й даде работа?
— Предполагам, че са й дали работа. Фактът, че е отишла в отдела с карта от мен, трябва да й е осигурил работа. Аз естествено предположих, че така е станало. Дори не си направих труда да проверя.
— Значи, доколкото ти е известно, тя работи в твоя магазин, в момента.
— Бих казал, да.
— Добре, а Дъндас?
— Този човек, Ерик Хансел, ми се обади и ми каза, че искал да ме интервюира във връзка с една статия, „малка личностна характеристика“ беше изразът, който той използва. Е, нали знаеш, Мейсън, че човек с моето положение не може да си позволи да обиди пресата. Не се крия от публичността. Никога не съм го правил.
— Не — каза сухо Мейсън.
— Е — каза Адисън, — интервюто беше съвсем различно от това, което очаквах. Господин Хансел се оказа червенокос, лекомислен млад човек, който би могъл да се свърже по-скоро с мошениците по конните надбягвания, отколкото с почтените хора на пресата. Той ми зададе няколко въпроса за живота ми, моя партньор и бизнеса ми — неуместни, лични въпроси, зададени по безсрамен начин. И когато вече бях на път да го изхвърля той ме попита за взаимоотношенията ми с Вероника Дейл. Това направо ме порази, Мейсън. Този човек явно доста се беше потрудил, за да събере тези факти. Той явно знаеше, че аз се бях обадил на управителя на хотел „Рокауей“ и ми каза, че Джордж Дъндас щял да издаде нещо за мен в клюкарската колона и искал да знае дали има истина в слуха, че възнамерявам да се оженя за Вероника Дейл, млада жена, която била настанена в хотел в центъра на града с помощта на моите връзки и е била арестувана и обвинена в скитничество същата вечер.