Мейсън се навъси и се замисли над въпроса за момент, след което каза:
— Е, ако наистина искате да ми платите, можете да ми дадете петдесет долара и да смятате сметката за уредена.
— Глупости, господин Мейсън. Платил сте гаранция. Вие сте високо платен адвокат. Вие…
— Няма значение. Аз ще си получа парите за гаранцията. Обвинението е отхвърлено.
— Но, господин Мейсън, абсурдно е да се мисли, че бихте направил нещо такова срещу петдесет долара. Петстотин долара е по-приемливо.
— Не — каза Мейсън, — петдесет долара са достатъчни в случая.
Госпожа Дейл отвори портмонето си, извади празен чек и писалка:
— Може ли да ми дадете нещо за подложка?
Дела Стрийт каза:
— Оттук, моля — и настани госпожа Дейл на секретарското си бюро.
Госпожа Дейл попълни бланката с писалка, Втора Национална Банка на механиците в Индианаполис, написа чека на името на Пери Мейсън за сумата от сто и петдесет долара и след като го подписа със стабилна ръка, написа на гърба: „Платено за извършени услуги на моята дъщеря Вероника Дейл.“
— Ето — каза тя, като попи чека. — Мисля, че това вече е достатъчно. Така е по-добре. Съвестта ми не би ми позволила да се примиря с такса от петдесет долара. Петдесет долара на Пери Мейсън? Глупости!
Тя наведе глава на една страна и погледна чека, след това кимна и го подаде на Дела Стрийт.
Дела Стрийт подаде безмълвно чека на Пери Мейсън.
— Мога ли да ви помоля за квитанция? — попита госпожа Дейл.
— Чекът ще ви послужи за квитанция, както сте го написала — каза Мейсън.
— Но мисля, че е по-делово да получа квитанция. Наистина предпочитам…
Мейсън каза на Дела Стрийт:
— Напиши квитанция, Дела. Напиши, че сме получили чек от Втора Национална банка на механиците за сумата от сто и петдесет долара и че когато този чек бъде платен, той ще съставлява пълното заплащане за услугите, извършени на Вероника Дейл до момента.
Дела Стрийт кимна, постави две квитанции с индиго на пишещата машина и току-що беше започнала да печата, когато телефонът на бюрото й звънна.
Тя го вдигна и каза:
— Здравейте — слуша известно време, намуси се, погледна колебливо Пери Мейсън, след това госпожа Дейл. Каза на телефона:
— Не е възможно точно в момента. Ще ви се обадим след малко. Да, само след момент… Да, след съвсем малко. — Тя свали слушалката, надраска някаква бележка, след което напечата квитанцията.
Когато подаде квитанцията на Мейсън, бележката върху нея гласеше: „Адисън се обади, че трябва да ви види веднага. Беше доста разстроен.“
Мейсън кимна, смачка бележката, хвърли я в кошчето за боклук, подписа квитанцията и я подаде на госпожа Дейл.
— Мисля, че всичко е наред — каза той, — и се страхувам, че трябва да ви помоля да ме извините. Ужасно съм зает и трябва да се обадя на един клиент.
— О, разбирам — каза тя и се изправи на крака. — Много ви благодаря, господин Мейсън.
— Най-добре оставете адреса си при…
— О, но аз вече го сторих. Дадох го на вашата телефонистка.
— Добре, благодаря — каза Мейсън и се изправи.
— И няма да споменавате на никого за моето посещение, нали?
— И на Вероника ли?
— За Бога, не. Не искам това момиче да разбере, че съм била в града. Ако разбере — е, разбирате нали, че би си помислила, че я шпионирам. Тя е много докачлива.
— Да предположим — каза Мейсън, — че Вероника дойде и пожелае да ми плати?
Госпожа Дейл помисли върху това за момент, след това каза:
— Просто й кажете, че таксата е платена от един приятел, господин Мейсън. Няма нужда да казвате повече от това, просто, че е била платена от приятел. А сега, господин Мейсън, просто не трябва да ви отнемам повече време.
Тя се поклони, кимна усмихнато към Дела Стрийт и излезе от канцеларията.
Мейсън каза:
— Тя явно е изровила доста информация за съвсем кратко време, Дела. Пол Дрейк трябва да я наеме за детектив.
— Предполагам, че наистина е изцедила онази камериерка — каза Дела Стрийт. — Да ви свържа ли с Джон Адисън?
Мейсън кимна.
Дела Стрийт се свърза и каза:
— Ето го, господин Мейсън.
Мейсън вдигна телефона и каза:
— Обаждал сте се, Адисън.
— Да, да. Трябва да те видя веднага. На момента!
— Може ли да ми кажете за какво се отнася?
— Не по телефона. Не и когато говоря от канцеларията. По дяволите, не. Искам да те видя. Не искам да те чакам пред кабинета ти. Искам да дойда и веднага да вляза.