Случаят с палтото от визон

— Така приемам и аз даденото положение — разпореди съдията Ленъкс, — Продължавайте.

— Като следващ свидетел искам да призова Франк Хокси.

Франк Хокси, нощният администратор на хотел „Киймънт“, се закле, застана на свидетелското място и с отегчен глас съобщи името, адреса и професията си.

— Познавате ли някого от обвиняемите по делото?

— Да, сър.

— Кого?

— И двамата.

— Какво правихте на втори и трети този месец?

— Работих като нощен администратор в хотел „Киймънт“.

— В колко часа отидохте на работа?

— В девет вечерта.

— В колко часа напуснахте работа?

— В осем сутринта.

— Кога видяхте за пръв път обвиняемия Морис Албърг?

— Няколко дни преди…

— Опитайте се да уточните датата.

— На първи този месец.

— Къде го видяхте?

— В хотела.

— На рецепцията ли бяхте?

— Да, сър…

— В качеството си на нощен администратор?

— Да, сър.

— За какво разговаряхте с мистър Албърг?

— Той поиска стая. Каза, че снаха му го посетила неочаквано и трябвало да я настани.

— На чие име, бе направена регистрацията?

— На мисис Мадисън Кърби.

— Дадохте ли му, стая?

— Да, сър.

— Коя?

— Номер осемстотин и петнайсет.

— Същата стая, в която впоследствие бе открит трупът на Джордж Файет ля?

— Да, сър.

— Видяхте ли жената, за която мистър Албърг ви е казал, че му е снаха?

— Да, сър.

— Кога?

— Обвиняемата, мис Дейтън, дойде на рецепцията, заяви, че е мисис Мадисън Кърби, и поиска ключа от стая осемстотин и петнайсет. Дадох й го.

— Това беше обвиняемата, така ли?

— Дикси Дейтън, обвиняемата, тази, която стана преди малко.

— Кога беше освободена стаята?

— Имате предвид от двамата обвиняеми?

— Да.

— Изобщо не беше освободена. Задържаха я до датата на убийството, когато бяха арестувани.

— Уведомихте ли полицията кой е наел стаята?

— Полицията здравата ме притисна да разбере кой я е наел.

— Какво им казахте?

— Че никога преди не съм виждал тези хора и не знам кои са.

— Това вярно ли е?

— Вярно е.

— Вероятно — предположи Бъргър — ще можете да ни разкажете какво се случи на втори вечерта й на трети сутринта.

— На трети сутринта Пери Мейсън влезе в хотела.

— В колко часа приблизително?

— Мисля, че беше някъде около два и половина през нощта.

— По това време обвиняемата Дикси Дейтън в хотела ли се намираше?

— Да, сър.

— Откъде знаете?

— Видях я да влиза, а не я видях да излиза.

— Тя кога дойде?

— Около половин час преди мистър Мейсън.

— А обвиняемият Морис Албърг беше ли в хотела?

— Да, сър.

— Той кога дойде?

— Около час преди мистър Мейсън.

— Сигурен ли сте, че правилно сте разпознали лицата?

— Съвсем сигурен съм.

Хамилтън Бъргър се обърна към Мейсън:

— Искате ли да разпитате свидетеля?

— Да — отвърна адвокатът.

Той бутна стола си назад, стана и се изправи лице с лице срещу младежа, чиито воднисти сини очи направиха смел опит да срещнат неговите. После администраторът отново отмести погледа си встрани. Мейсън го гледаше втренчено. Младежът направи още един опит да срещне очите на адвоката, но след по-малко от секунда сведе поглед и смутено се размърда на свидетелското място.

— От колко време работите в хотел „Киймънт“?

— От три години.

— Къде работехте преди това?

— На различни места.

— Можете ли да ги изброите?

— Продавах стоки срещу комисиона.

— Какви стоки?

— Разни модни дреболии.

— Можете ли да си спомните името на фирмата?

— Не. Беше несериозно предприятие.

— Служили ли сте в армията?

— Не.

— Имали ли сте друга редовна работа в продължение на три години?

— Не.

— Ползвали ли сте всяка година две седмици отпуска като част от компенсациите за нощната ви служба?

— Не.

— Никаква отпуска?

— Никаква отпуска.

— И сте работили там редовно всяка вечер?

— Е, веднъж ме изпратиха в Мексико Сити по работа. Не беше истинска отпуска. Малко разнообразие.

— По каква работа?

— Да прибера едни паря.

— Които някой е дължал на хотела?

— Да.

— Получихте ли ги?

— Дадоха ми полица и ми казаха, че това е достатъчно. Управителят ми го съобщи с телеграма.

— Колко време отсъствахте?

— Почти месец. Беше доста трудна работа. Имаше много усложнения.

— За какво трябваше да бъдат платени тези пари?

— Не знам.

— Кога стана това?

— Преди около година.

— Точно на коя дата заминахте? Спомняте ли си?

— Разбира се. Заминах с нощния полет на седемнайсети… или по-точно на осемнайсети септември миналата година.