— Знам, Траг — рече Мейсън, — но трябва. Дължиш ни го.
— Така е — отвърна Траг мрачно. — За какво, по дяволите, мислите, че съм дошъл?
— Взе ли показания от Хокси?
— Разбира се. Ти свърши всичко, само дето не опакова този проклет случай в целофан и не ми го поднесе на тепсия. От самото начало знаех, че има нещо подозрително в убийството на Боб Клеърмонт. Знаех, че той не би се качил в онази кола. Знаех, че не би се оставил да му измъкнат пистолета. Цялата работа беше съмнителна. Не можеше да не бъде. Но не ми беше ясно какво точно е станало. И, разбира се, при разпита на Хокси изведнъж ми просветна. В хотел „Киймънт“ се играеше комар. Областният прокурор щеше да прави разследване. Назначен бе нов управител и един момък с престъпно минало за нощен администратор, който помни лица. Ако администраторът беше останал в града, на следващата сутрин щеше да види снимката на Боб Клеърмонт във вестниците и да разпознае в него полицая, дошъл в хотела цивилен, за да разследва нещо. Тогава всичко щеше да се обърне наопаки. Хокси щеше да държи притежателите на хотела в ръцете си… И те набързо са се споразумели с шефа на търговията с наркотици в Мексико. Спешно са изпратили администратора със самолет, а мексиканецът го е размотавал насам-натам, докато историята с Клеърмонт и снимката му изчезнали от вестниците, и чак тогава са пуснали Хокси да се прибере. Нещата са щели да спрат дотук, ако Дикси не беше довела Том Седжуик обратно. Файет се опитал да я накара да побегне в уличката, откъдето да и отвлекат с кола. Тя не реагирала, както се очаквало. Файет е бил толкова уверен в успеха си, че е позволил наемният убиец да използва неговата кола. Предполагал е, че той самият може да бъде забелязан, затова е наел кола за онази вечер. След това Дикси избягала, в колата на Файет се появила дупка от куршум, а полицията в Сиатъл открила, че Дикси е заложила пистолета на Клеърмонт. Това решило нещата. Файет станал опасен. Щял е да издаде всички, за да спаси кожата си, и те решили да го убият и така да скроят работата, че Албърг и Дикси да бъдат заподозрени, а алибитата им да звучат невероятно. Ти развали цялата работа, като изрови единственото слабо място в плана — нещо, за което и те самите бяха забравили; че набързо са изпратили Хокси в Мексико Сити, за да не види снимката на Клеърмонт във вестниците. Разбира се, тъй като става въпрос за голяма игра и големи подкупи, шефът е имал много хора, на които е можел да се обади, хора, които да му помогнат, без да се познават един друг.
— Кой е истинският собственик на хотела? — попита Мейсън. — Кой е истинският шеф, който е получавал подкупите?
— Защо ме караш да говоря за това? — отвърна Траг свирепо. — Искаш да ме измъчваш ли? Искаш да…
— Не искам нищо подобно — прекъсна го Мейсън. — Желая само случаят да се изясни.
— Случаят е ясен. Знаеш кой е бил. Сержант Джафри от „Нравствения отдел“. Притежавал е хотела и всичко в него. Притежавал е още пет-шест такива места й имал три или четири сейфа в банката. Остава да видим какво има в тях.
— Къде е той сега? — попита Мейсън.
— Мъртъв е.
Мейсън се надигна от стола си.
— Мъртъв!
— Точно така. Беше застрелян при оказване на съпротива при арест.
— Господи! — възкликна Мейсън. — Кой го уби?
Траг се надигна от стола си, за миг застана неподвижен, мускулите на дясната му ръка се изпънаха, когато смачка пурата си и от нея останаха само малки овъглени парченца тютюневи листа.
— Кой, по дяволите, мислиш? Аз — натърти той и излезе.