— В първия момент ми се стори възможно. Но напоследък започнах да се съмнявам. Докато бяхме в Хонолулу, чух един човек от Лос Анджелис да казва, че в „Продъктс Рифайнинг Къмпани“ са назначени одитори, за да направят пълна счетоводна проверка. Ужасно се разтревожих… Сигурна съм… А след това и Бел…
— Добре, добре — опита се да я успокои адвокатът. — Разкажете ми за Бел.
— Тя пое в живота като патица във вода. Винаги щастлива, изпълнена с енергия, импулсивна, добра комбинаторка. Доставяше й огромно удоволствие да контактува с богати туристи — хората, които нарича „шикозни“. Преди няколко дни в хавайския хотел „Роял“ се срещна с Рой Хангърфорд. Той е син на Питър Коулман Хангърфорд — петролен магнат. Той като че кавалерстваше на една госпожица Дейл, но след като се запозна с Бел, започна да отделя повече време и внимание на нея.
— И каква бе реакцията на госпожица Дейл? — попита Мейсън.
— О, тя нищо не каза — отвърна госпожа Нюбъри. — Достатъчно умна е, за да го направи. Дори започна да проявява изключителен интерес към Бел. Нали знаете, че има такива жени, които се сприятеляват със съперничките си.
— Нима смятате, че в нейните очи дъщеря ви й е съперница? — попита адвокатът.
— Да, сигурна съм в това, господин Мейсън.
— Предполагам, че госпожица Дейл е започнала да разпитва дъщеря ви за миналото й, къде е живяла досега, с какво се занимава баща й.
— Да — отвърна веднага събеседничката му. — Досега Бел успяваше да се измъкне от тези въпроси с по някоя шега. Твърдеше, че е просто една Пепеляшка, която ще танцува на бала само до полунощ, след което ще изчезне.
— Този номер може да мине пред младия Хангърфорд — обади се Пери. — Но предполагам, че той само е засилил любопитството на госпожица Дейл.
— Точно така — потвърди госпожа Нюбъри.
— А как се чувства сега съпругът ви, след като към миналото му и към професията му се проявява такъв интерес?
— Той направо започна да се крие — отвърна тя. — С невероятна мъка успях да го накарам да се разходи малко на палубата. Но скоро се прибра в каютата си и няма намерение да излиза оттам.
— Защо да не си говорим направо — предложи адвокатът. — Вие може би смятате, че съпругът ви е задигнал парите от „Продъктс Рифайнинг Къмпани“?
— Да.
— А дъщеря ви подозира ли нещо?
— Не, разбира се.
— Как си обяснява тя произхода на парите?
— Убедена е, че съпругът ми е спечелил от лотарията, но не би трябвало да споменава за това, тъй като лотарията е била незаконна и може да му създаде неприятности. А и предпочита да се забавлява, вместо да размишлява върху финансови въпроси.
— Е, предполагам, че госпожица Дейл с удоволствие ще изпълнява известно време ролята на детектив, за да изобличи накрая Бел като дъщеря на мошеник.
Госпожа Нюбъри заплака.
Мейсън я потупа окуражително по ръката.
— Спокойно, моля ви. Сълзите и без това няма да ви помогнат. В края на краищата едва ли би могло нещо да се случи, преди да слезем на брега. Защо не оставите тревогите за времето, когато се върнете у дома? Дотогава дъщеря ви ще е успяла вече да се сприятели с младия Хангърфорд и…
— Страхувам се, че това вече едва ли ще стане — отвърна тя.
— Какво искате да кажете?
— Някой открадна снимката на Бел.
Мейсън въпросително повдигна вежди.
— Кражбата стана от куфара на съпруга ми в интервала между три часа следобед и десет часа вечерта.
— И какво от това? — недоумяваше Пери. — Не разбирам по какъв начин снимката на дъщеря ви…
— Как да не виждате — прекъсна го жената. — Параходът напускаше Хонолулу на другия ден. Този, който е откраднал снимката на дъщеря ми, би могъл да я изпрати в Щатите със самолет, да наеме детективи, които да я проучат и да разберат всичко за нея.
— Предполагам, че не очаквате подобна тактика от госпожица Дейл?
— Нямам представа каква ще бъде тактиката й — отвърна госпожа Нюбъри. — Тя е разглезена егоистка, богата и нахална.
— О, та тя е още дете! — възкликна Мейсън.
— Съвсем не, двайсет и пет годишна е — отбеляза госпожа Нюбъри. — И съвсем не е човек без опит. Играе чудесно поло, има разрешително да кара самолет, разполага със собствена яхта, а ако бяхте видели ударите й в голфа… Така е, младите дами в днешно време живеят доста динамично. Смятам, че е способна почти на всичко.
— Разкажете ми по-подробно за кражбата на снимката — подкани я Пери.
— Подредихме багажа си съвсем рано — каза тя. — С куфара на съпруга ми се занимавах аз. Специално погледнах снимката, която дъщеря ми му бе подарила. На нея имаше надпис: „На татко, с любов от Бел“. Не знам дали сте забелязали, господин Мейсън, но дъщеря ми доста прилича на Уини Джойс, актрисата, така че…