— Защото провежданото от нея разследване е можело да ви уличи в извършването на престъпление, така ли?
— Да.
— Не познавам приятеля на госпожица Частейн, но ако съдя от собствения си опит, не мисля, че той би успял да я убеди да направи каквото и да било.
В съдебната зала се разнесе тих смях. Лора крадешком погледна Еймъс. Той като че ли също се забавляваше.
— Прочетете следващото обвинение — отсече съдията. Следващото обвинение бе в подкупване на свидетели и подтикване към лъжесвидетелстване. — Нека изясним нещата, господин Майкълс. Вие сте подкупили трима свидетели — Албърт Джаксън, Джърмин Клей и Терънс Уокър, — с цел да подкрепите обвинението срещу Роланд Джарвис, който бе арестуван за убийството на Лорънс Белю, така ли?
— Да.
— Освен това сте подкупили патолога от централната лаборатория, за да пропусне да спомене в доклада си някои важни доказателства.
— Помолих го да промени въпроса с часа на смъртта — призна Майкълс. — Нямаше да ми се наложи да правя това, ако Джарвис не бе толкова глупав, че да влезе в колата. Трябваше да се постарая нещата да изглеждат така, сякаш той е убиецът. Ама кой идиот ще се качи в изоставена кола и ще реши да се повози с нея?
— Достатъчно, господин Майкълс. В момента едва ли имате право да съдите за действията на когото и да било. Един от тези свидетели…
— Албърт Джаксън — подсказа му секретарят.
— Албърт Джаксън бе убит в областния затвор. Искате ли да ни съобщите нещо в тази връзка?
— Не, ваша светлост — отсече Майкълс. — Той не бе обвинен за това убийство, истинският извършител бе изчезнал и нямаше никакъв начин да бъде свързан с престъплението.
Съдия Рут въздъхна:
— Предполагах, че така ще отговорите. А това ни води до обвиненията, свързани със смъртта на Лорънс Белю.
Секретарят прочете обвиненията:
— Предумишлено убийство, включващо и обвинения в отвличане, престъпна небрежност, нападение и побой.
— Признавате ли се за виновен? — попита съдията.
Последва продължителна тишина, преди Майкълс да отвърне:
— Да.
— Моля, опишете събитията, довели до извършването на посочените престъпления.
Майкълс, който най-вероятно бе преговорил версията си със своя адвокат, изрецитира разказа за фаталната среща, но толкова накратко, че съдията остана изключително недоволен.
— Бихте ли ми казали защо, след като сте пристигнали и сте разбрали, че господин Толивър е нападнал жертвата, не сте потърсили медицинска помощ. Защо не сте се обадили на полицията? И защо, за Бога, сте преместили още живия Лорънс Белю само за да го убиете хладнокръвно малко след това?
— Възразявам, ваша светлост — намеси се защитникът. — Описанието на убийството като «хладнокръвно» е в разрез с правата на клиента ми.
Съдия Рут го изгледа злобно, но предпочете да замълчи. Майкълс отново заговори:
— Извърших всичко това по молба на Шон Толивър. Той мислеше, че Белю е мъртъв. Аз забелязах, че е жив. Толивър изпадна в паника, когато осъзна колко тежко е състоянието на Лорънс. Реши, че ако жертвата се съвземе и го разпознае, с кариерата и с живота му ще е свършено. Обеща ми пари — много пари — ако му помогна. Идеята да го убия беше на Шон. Не исках да го правя, но той увеличи обещаната ми сума.
— На колко, господин Майкълс?
— На един милион долара.
— И за един милион долара вие сте се съгласили да сложите край на живота на Лорънс Белю, да прикриете следите на Толивър и да попречите на работата на правосъдието, така ли?
— Да.
— За един милион долара. Струваше ли си, господин Майкълс?
— Не.
— Не знам кое ме отвращава повече, господин Майкълс — готовността ви да извършите подобно нещо или липсата на всякакво разкаяние за стореното.
— Аз се разкайвам, ваша светлост.
— Така ли? Не сте много убедителен. Но виждам, че областните прокурори до мен започват да нервничат. Не, господин Оливър, няма да объркам плановете ви. Ще имате и своя свидетел, и своя процес. Готов ли сте да чуете присъдата си, господин Майкълс?
— Да.
— Добре. Осъден сте на двайсет години затвор. Нямате право да подадете молба за намаляване на присъдата преди изтичането на първите десет години. Приятелите ви от прокуратурата препоръчаха да излежите присъдата си в затвор с лек режим. Вие сте щастливец, господин Майкълс. Не мисля, че бивш служител на закона би могъл да се справи при по-тежки условия. Искате ли да добавите нещо?
— Не, ваша светлост.
— Заседанието се закрива.
Съдия Рут напусна залата, а приставът, който бе въвел Майкълс, му сложи белезниците и го поведе навън. Докато излизаше, Майкълс се обърна, погледна още веднъж към Лора и й намигна със здравото си око. Тя потръпна.