Лицето й вече беше се зачервило, но тя се застави да остане пред огледалото още една минута, докато се прецени, че косата й е добре сресана и че гримът е равномерно положен. Кристин знаеше, че е хубава. Не великолепна. Тя имаше добър тен, нежна брадичка и правилен нос. Очите бяха най-хубавото в нея, големи, тъмни и ясни. Косата й също беше тъмна, почти черна. Вал казваше, че винаги би заменила своите големи цици за коса като нейната, но Кристин знаеше, че това са само приказки. Разбира се, косата й изглеждаше добре, когато времето беше добро. Но щом влажността се увеличеше, преминавайки определена точка, тя или се сплескваше и провисваше, или се накъдряше. Тогава Кристин заприличваше или на вампир, или на Джийн Шалит.
Накрая, силно зачервена, но чувстваща, че е преодоляла излишната, насилствено насадена в нея преди години свитост, тя се отвърна от огледалото.
Кристин отиде в кухнята, за да направи кафе и препечена филия и откри, че Джоуи е вече на масата за закуска. Той не ядеше, а просто седеше там с лице отвърнато от нея и се взираше през прозореца в обляната от слънцето тревна площ отзад.
— Какво да ти направя за закуска, момчето ми? — попита Кристин, взимайки хартиен филтър от една кутия и поставяйки го в кошчето на кафеварката.
Джоуи не отговори.
— Какво ще кажеш за сиъриъл3 и препечена филия с пастет от печени фъстъци? — попита тя, като същевременно слагаше с лъжичка кафе във филтъра. — Препечена кифла с масло? Може би искаш едно яйце?
Той продължаваше да не отговаря. Понякога, не често, Джоуи беше опак, сутрин, но настроението му можеше винаги да бъде подобрено с шега. Джоуи беше по натура твърде учтив, за да може да остане дълго време нацупен.
— Добре, ако ти не искаш сиъриъл, препечена филийка или едно яйце, може би ще мога да ти поднеса малко спанак, брюкселско зеле и броколи. Всички те са твои любими ястия, нали? — каза Кристин, включвайки кафеварката и наливайки й отгоре вода.
Той не се хвана на въдицата. Просто се взираше през прозореца. Неподвижен. Мълчалив.
— Или бих могла да сложа една от твоите стари обувки в микровълновата печка и да я сготвя вкусно за теб. Какво ще кажеш за това? Няма нищо така добро за закуска, като една стара обувка. Ммммммм! Истинска наслада!
Той не каза нищо.
Тя извади тостера от шкафа, постави го на плота до микровълновата печка и го включи. Внезапно установи, че момчето не беше само в лошо настроение. Нещо не беше в ред.
— Миличък? — повика го Кристин, взирайки се в тила му.
Джоуи тихо, приглушено извика.
— Миличък, какво не е в ред?
Най-после той се отвърна от прозореца и я погледна. Разрошената му коса висеше надолу и влизаше в очите му, които я гледаха със странно и мрачно изражение, което беше така непоколебимо за едно шестгодишно дете, че Кристин получи сърцебиене. На бузите му блестяха сълзи.
Кристин бързо отиде до него и хвана ръката му. Тя беше студена.
— Какво ти е, скъпи? Кажи ми.
Той избърса зачервените си очи със свободната ръка. Носът му беше сополив и Джоуи го изтри с ръкав.
Беше така бледен.
Каквото и да не беше наред, то не беше нещо обикновено. Кристин почувства това и устата й пресъхна от страх.
Джоуи се опита да говори, но не можа да произнесе дори една дума. Той посочи вратата на кухнята, пое дълбоко дъх на пресекулки, започна да трепери и накрая каза:
— В-в-входът.
— Какво искаш да кажеш за входа?
Той не беше в състояние да й каже.
Мръщейки се, тя отиде до входната врата, поколеба се и после я отвори. Кристин ахна и се олюля от гледката, която я очакваше.