— Сигурна съм, че той е компетентен. Но аз наистина не се нуждая от бодигард. Искам да кажа, че Джоуи е този, когото жената иска.
— А добирайки се до вас, тя ще се добере до него по непряк път — каза Чарли. — Хенри идва с вас.
— Ами аз? — попита Джоуи. — Ще ходя ли на забавачка? — той погледна своя часовник с Мики Маус на циферблата. — Вече закъснявам.
— Никаква забавачка днес — отвърна Чарли. — Ти ще останеш с мен.
— Наистина ли? Ще ти помагам ли при някое разследване?
— Разбира се — отвърна с усмивка Чарли. — Бих могъл да използвам един умен млад помощник.
— Ура! Чу ли го, мамо? Аз ще бъда като Магнъм.
Кристин се усмихна насила и въпреки че усмивката й беше фалшива, тя направи лицето й по-красиво от всякога. Чарли жадуваше да види на лицето й една истинска, топла, искрена усмивка.
Тя целуна сина си за довиждане и Чарли можеше да види колко трудно, дори болезнено за нея беше да остави момчето при тези обстоятелства.
Той я водеше към вратата, когато зад тях Джоуи взе отново своята кока-кола.
— Трябва ли да се върна тук след работа? — попита Кристин.
— Ние ще го доведем в магазина в… колко… в пет часа ли?
— Така ще бъде добре.
— После вие и Джоуи ще се приберете у дома си с бодигардовете. Те ще останат през нощта. Двама от тях в къщата с вас. А аз, може би, ще поставя и един човек отвън на улицата да следи хората, които не са от този квартал.
Чарли отвори вратата между своя кабинет и приемната, но внезапно Джоуи извика майка си и тя се обърна.
— Ами кучето? — попита момчето като стана и излезе иззад бюрото на Чарли.
— Ще потърсим някое утре, миличък.
През изминалите няколко минути момчето не бе видимо уплашено. Сега то отново стана напрегнато и неспокойно.
— Днес — каза то. — Ти обеща. Каза, че ще вземем друго куче днес.
— Миличък…
— Аз трябва да имам куче днес, преди да се стъмни — каза жално момчето. Просто трябва да го имам, мамо. Трябва.
— Мога да го взема с мен и да купим едно куче — предложи Чарли.
— Вие имате работа — каза тя.
— Това не е някаква сложна операция, драга лейди. А аз имам персонал, който да ми помага. Моята работа засега е да се грижа за Джоуи, а ако вземането на куче е част от грижата, тогава аз ще отида с него да го купим. Никакъв проблем. Има ли някой магазин за домашни любимци, който да предпочитате?
— Ние взехме Бренди от кучкарника — каза Джоуи. — Спасихме го от сигурна смърт.
— Наистина ли? — попита Чарли.
— Да. Те се готвеха да сложат Бренди да спи. Само че това не беше просто спане, ти разбираш. Това беше… ами, това беше спане, да, но много по-лошо от обикновено спане.
— Аз мога да го заведа при кучкарника — каза Чарли на Кристин.
— Ние ще спасим някое друго куче! — извика радостно Джоуи.
— Ако това не ви създава големи главоболия — каза Кристин.
— Звучи ми като забавление — каза Чарли.
Кристин го погледна с явна благодарност. Той й намигна, а тя се усмихна този път с една полуистинска усмивка. На Чарли му се искаше да я целуне, но не го направи.
— Да не е немска овчарка — каза Кристин. — Тази порода ме плаши. Нито боксер.
— А един грейт дейн10 — пошегува се Чарли. — Или може би един санбернар, или един доберман?
— Да! — извика възбудено Джоуи. — Един доберман!
— А какво ще кажеш за едно голямо свирепо куче вълча порода с дълги три инча зъби — попита Чарли.
— Вие сте непоправими — каза Кристин, отново се усмихна и точно това бе усмивката, която той така много се стараеше да предизвика.
— Ние ще вземем едно добро куче — обеща Чарли. — Не се безпокойте. Доверете ми се.
— Може би аз ще го нарека Плуто — каза Джоуи.
Чарли го погледна подозрително.
— Защо искаш да ме наричаш Плуто? — попита той.
— Не теб, а новото куче — отвърна кискайки се Джоуи.
— Плуто — каза Чарли, обмисляйки името. — Не е лошо.
В този момент на шеги изглеждаше, като че ли всичко беше наред със света. Изглеждаше, че не съществува такова нещо като смъртта. И за пръв път Чарли имаше чувството, че тримата някак си принадлежат един на друг, че техните съдби са свързани, че имат по-голямо бъдеще заедно, отколкото връзката детектив-клиент. Това чувство беше хубаво и топло. Беше твърде лошо, че не можеше да трае дълго.