— Но ти си частен детектив — каза Джоуи. — Нямаш ли разрешително да убиваш?
— Това е Джеймс Бонд.
— И него ли познаваш? — попита Джоуи.
— Всъщност не. Но познавам брат му — отвърна Чарли.
— Така ли? Аз никога не съм чувал за неговия брат. Как се казва?
— Мюнисипъл Бонд11 — отвърна Чарли.
— Странно име — каза Джоуи, не схващайки шегата.
Той е само шестгодишен, напомни си Чарли. Понякога детето се държи, като че ли е няколко години по-голямо и се изразява с яснота, която не очакваш от един кандидат-първокласник.
Момчето погледна отново през прозореца. То замълча за момент, докато Чарли направи двете последни снимки на мъжа при белия пикап и после каза:
— Не разбирам защо да не можем да го застреляме. Той би ме застрелял ако му се удадеше възможност.
— О, не мисля, че би отишъл толкова далеч — възрази Чарли, опитвайки се да разубеди момчето да не се плаши само.
Но с една невъзмутимост и една твърдост на гласа, които при дадените обстоятелства бяха отвъд границата на неговите години, Джоуи каза:
— О, да. Той би го направил. Той би ме застрелял, ако можеше да го стори, без да го види някой. Ще ме застреля и ще ми изреже сърцето. Ето какво ще направи.
Пет етажа по-долу наблюдателят приглади коса с дългите пръсти на бледата си ръка.
Част втора
Нападението
Един фанатик прави това, което мисли, че Бог би направил, ако Той знаеше за какво става дума.
15.
Уайн & Дайн се намираше в един привлекателен висококласен търговски център от тухла и дърво, който беше на разстояние половин квартал от пристанището за яхти Нюпорт Бийч. Дори в понеделник магазинът имаше много работа с постоянен поток от купувачи през сектора с вносни храни и почти толкова много на щанда с вината. На щанда със съдове и прибори за готвене, по всяко време се ровеха най-малко двама-трима души, които внимателно разглеждаха тигани и тенджери, вносни машини за сладолед, уреди за обработка на храна и други кухненски принадлежности. Следобедът, в добавка към храните, вината и малките готварски прибори, Кристин, Вал и техният продавач в магазина Тами продадоха две от най-модерните машини за тестени изделия, един скъп комплект прибори за маса, един хитроумен готварски инструмент, един красив бакърен подгревател за затопляне на закуски с три отделения за обслужване и една богато украсена машина за капучино от мед и месинг, която струваше деветстотин долара.
Въпреки че продажбите в магазина вървяха необичайно добре почти от деня на отварянето му и въпреки че на практика той беше станал доходен още след третата седмица работа (нещо нечувано за един нов бизнес), Кристин продължаваше да се изненадва и възхищава, че касовият апарат продължава да звъни. След шест години и половина сигурна рентабилност, тя още не бе преситена от успеха.
Голямото оживление в Уайн & Дайн направи този понеделничен следобед да премине много по-бързо, отколкото Кристин мислеше, че е възможно, когато неохотно беше оставила Джоуи с Чарли Харисън. Лудата старица беше, разбира се, в подсъзнанието й. Тя няколко пъти мисли за обезглавеното тяло на Бренди пред входа и за няколко минути почувства слабост и пресъхване на устата. А Хенри Ранкин беше винаги наоколо. Той помагаше при торбите с покупките, слагаше етикети с цените на новите стоки. Подпомагаше Кристин и Вал с каквото можеше, преструвайки се на служител, но скришом наблюдаваше купувачите, готов да се счепка с някой от тях, ако забележеше, че заплашва Кристин. Въпреки всичко, въпреки мислите за окървавения труп на кучето, които я преследваха и въпреки непрекъснатото напомняне за опасността, което присъствието на Хенри предизвикваше, часовете отлитаха бързо и за нея беше облекчение да бъде непрекъснато заета.
Вал също помагаше. С известно лошо предчувствие, Кристин беше й разказала за положението, в което се намираше, въпреки че очакваше Вал да й досажда с въпроси през целия ден и да я подлуди до пет часа. Вал изглежда се впечатляваше и от най-малката беда, твърдейки, че е „травматизирана“ дори от такива дреболии, каквито са пропускащо вода кранче в банята или бримка в чорапите й. Виждаше драма или дори трагедия в една хрема или счупен нокът, но никога не беше истински разтревожена или депресирана от някоя от малките неприятности, които водеха до нейните превземки. Тя просто се забавляваше да бъде героиня в нейната собствена сапунена опера, драматизирайки своя живот, правейки го по-колоритен за себе си. А ако временно беше без травма, която да осветли нейния ден, тя можеше да я намери в проблемите на своите приятели, поемайки ги върху себе си, като че ли беше комбинация от Милата Аби и Атлас със света на раменете си. Но Вал беше една добронамерена жена, с чувство за хумор, честна и работеща здраво. А сега, някак си, за изненада на Кристин, Вал беше достатъчно разумна, за да избегне коментирането на лудата жена и заплахите за живота на Джоуи. Тя държеше езика си зад зъбите, макар сигурно да беше разяждана от хиляди гризящи я въпроси.