Чарли Харисън пристигна в пет часа с Джоуи и двама души, които изглеждаха, като че ли бяха повикани за разпределението на ролите в някой нов филм за Херкулес. Това бяха бодигардовете, които щяха да бъдат дежурни, докато ги сменеше следващата двойка в полунощ.
Първият беше Пит Локбърн. Той бе висок шест фута и три инча12, с къдрава руса коса, сериозно изражение на лицето и зорки очи. Раменете на сакото от костюма му изглеждаха, като че ли бяха подпълнени с двойка железопътни траверси, но само самият Пит беше там, отдолу. Другият беше Франк Ройтер, чернокож, точно толкова чудесен, колкото и Локбърн, хубав, с най-големите ръце, които Кристин беше виждала някога. Двамата, Локбърн и Ройтер, бяха спретнато облечени; и двамата говореха тихо и вежливо. Въпреки това човек никога не би могъл да ги вземе погрешка за баптистки свещеници или рекламни агенти. Те изглеждаха, като че ли се бореха с мечки гризли и чупеха на две големи дъбови дървета само за да се поддържат във форма.
Вал се взря в тях смаяна и едно ново изражение на загриженост се появи на лицето й, когато се обърна към Кристин.
— О, Крис, мила, слушай, аз мисля, че може би не осъзнах истински това, докато не се появи твоята армия. Искам да кажа, че това наистина е сериозно, нали?
— Наистина е сериозно — съгласи се Кристин.
Двамата мъже, които Грейс избра за мисията, бяха Пат О’Хара и Кевин Баумберг. О’Хара беше 24-годишен ирландец, здравеняк и с леко наднормено тегло, бивш католик. Баумберг беше нисък, набит мъж с гъста черна брада. Той беше се отказал от юдейската религия, както също от семейство и проспериращ ювелирен магазин, за да помогне на Майка Грейс да подготви света за Здрача, за идването на Антихриста. Тя ги избра за убийството, защото те символизираха две важни неща: всеобщия призив на нейното съобщение и братските отношения между всички добри хора, които бяха единствената сила, имаща шанс да забави или предотврати края на света.
Няколко минути след пет часа О’Хара и Баумберг изнесоха две чанти за пране от сутерена на църквата в Анахейм. Те изкачиха поредица бетонови стъпала, водещи към един паркинг с чакълена настилка.
Ранната зимна нощ, носеща се по небето като огромна черна армада, беше изтласкала по-голямата част от светлината към западния хоризонт. Няколко облака се приближаваха застрашително откъм океана, а въздухът беше хладен и влажен.
О’Хара и Баумберг поставиха чантите за пране в багажника на един бял Крайслер седан, който принадлежеше на църквата. Чантите съдържаха две ловни пушки, два револвера и муниции, които бяха благословени от Майка Грейс.
Напрегнати, уплашени и прекомерно заети с мисли за тленността, двамата мъже нямаха желание да разговарят. Те мълчаливо изкараха колата от паркинга на улицата, където внезапно задухалият вятър разлюля дърветата покрай улицата и помете сухите листа по канавките.
16.
Докато Тами обслужваше последните купувачи за деня, Чарли попита Кристин:
— Някакви проблеми? Някой да е причинил някакво безпокойство?
— Не. Денят мина спокойно.
— Какво изровихте по случая с „Дъ Тру Уърд“? — попита Хенри Ранкин.
— Ще отнеме твърде много време да ти разказвам — отвърна Чарли. — Искам да заведа Кристин и Джоуи у дома им, да се уверя, че в тяхната къща не ги грози опасност и да ги настаня в нея за през нощта. Докарах твоята кола. Отвън е, на предната седалка има едно копие на файла до днешна дата. Ти можеш да го прочетеш по-късно и да се осведомиш.