Грейс Спайви стоеше с гръб към тях при прозореца в далечния край на стаята и се взираше навън в дъжда.
Хенри се покашля.
Тя не се помръдна.
— Мисис Спайви? — попита Чарли.
Тя се откъсна от прозореца и се обърна към тях. Спайви беше облечена изцяло в жълто; светложълта блуза, шал с веселожълт десен на точки, завързан на врата й, тъмножълта пола и жълти обувки. Тя носеше жълти гривни на всяка китка и половин дузина пръстени с жълти камъни. Ефектът беше абсурден. Яркостта на нейното облекло само подчертаваше бледото й подпухнало лице и повехналата от възрастта кожа. Спайви беше пародия на дванадесетгодишно момиче, отиващо да празнува рожден ден.
Косата й беше разрошена, а очите й имаха безумно изражение. Дори от срещуположния край на стаята, тези очи изглеждаха странни и приковаваха вниманието.
Тя изглеждаше необикновено скована със силно издадени нагоре рамена. Здраво стиснатите й в юмруци ръце бяха опънати право надолу.
— Аз съм Чарли Харисън — представи се Чарли, защото в действителност, никога преди не беше срещал тази жена, — а това е моят колега, мистър Ранкин.
Неустойчива като пияница, Спайви направи две крачки към тях. Лицето й беше изкривено, а бялата й кожа бе станала още по-бяла. Тя извика от болка и се препъна, но навреме запази равновесие и остана да се клатушка, като че ли подът под нея се люлееше.
— Нещо не е ли наред? — попита Чарли.
— Вие трябва да ми помогнете — отвърна тя.
Чарли не беше си представял нищо подобно. Очакваше тя да бъде силна жена, енергична и хипнотизираща личност от атакуващ тип, която още от началото да ги извади от равновесие. Вместо това, тя самата бе извадена от равновесие и то в буквалния смисъл на думата.
Сега тя стоеше приведена, като че ли болка беше я превила на две. Все още беше вдървена, а ръцете й продължаваха да бъдат стиснати в юмруци.
Чарли и Хенри отидоха при нея.
— Помогнете ми да отида до този стол, преди да падна — каза тя. — Причина са ходилата ми.
Чарли погледна ходилата й и беше шокиран да види кръв върху тях. Той хвана лявата й ръка, а Хенри дясната и двамата я занесоха до стола, който стоеше зад металната маса. Когато тя седна, Чарли установи, че има по една кървяща рана от горната страна на всяко ходило, точно върху езика на обувката. Това бяха две еднакви малки дупчици, като че ли тя беше пронизана не с нож, а с нещо, имащо много тясно острие — може би пикел.
— Да повикам ли доктор? — попита той, смутен, че е така внимателен към нея.
— Не — отвърна тя. — Никакъв доктор. Моля, седнете.
— Но…
— Ще бъда добре. Ще се оправя. Бог се грижи за мен. Бог е добър към мен. Седнете, моля.
Объркани, те се доближиха до двата стола от другата страна на масата, но преди някой от тях да успее да седне, старицата разтвори юмруците и им показа дланите си.
— Вижте — каза тя с настоятелен шепот. — Вижте това! Гледайте това!
Ужасната гледка попречи на Чарли да седне. Във всяка от дланите на жената имаше по една кървава дупка, като тези на ходилата. Докато той се взираше в раните й, кръвта започна да сълзи по-силно от преди.
Невероятно, тя се усмихваше.
Учуден Чарли погледна към Хенри й видя в очите на своя приятел същия въпрос: „Какво, по дяволите, става тук?“
— Това е за вас — каза възбудено старицата. Тя се наведе напред към тях с протегнати през масата ръце, показвайки им дланите си.
— За нас ли? — попита слисан Хенри.
— Какво имате предвид? — попита Чарли.
— Един знак — отвърна тя.
— Знак?
— Един свещен знак.
Чарли се взря в дланите й.
— Стигмата18 — каза тя.
Студени тръпки полазиха по гърба на Чарли.
— Раните на Христос — допълни старицата.
На какво се натъкнахме, питаше се Чарли.
— По-добре да повикам доктор — предложи Хенри.
— Не — отвърна тихо, но властно тя. — Тези рани болят, да, но това е една сладка болка, добра болка, прочистваща болка и те няма да се инфектират, ще заздравеят сами. Не разбирате ли? Това са раните, които е изтърпял Христос, дупките от пироните, с които Той е бил прикован към кръста.
Тя е луда, помисли Чарли и погледна неспокойно към вратата, питайки се, къде ли е отишла жената с червендалестото лице. Да доведе още други луди ли? За да организира взвод на смъртта? Принасяне в жертва на човек? Те имат нахалството да наричат това Християнство?