Тридесет великолепни жени си бъбреха и се смееха, обличаха се, сресваха косите си… плът, плът, божествена женска плът…
— Здравейте, Пол — поздрави го Дорийн Ордуей, застанала зад гърба му в минипола. Сочните й розови устни се бяха нацупили в изкусителна усмивка към него. — Спомняте ли си за мен?
— Ума Търмън — започна на гадае Пол. — Никол Кидмън. — Няколко светли кичури в косата, стройна, привлекателна… о, да, спомняше си добре за нея. — Великолепно шоу.
— Беше глупаво — заяви тя и потупа лекичко косата си. — Умирам за едно питие. Ще отидем ли да си поръчаме?
— Аз предпочитам „Двойно камикадзе“ — обяви Дорийн, когато се разположиха край малка, покрита със стъкло масичка в бара непосредствено до казиното. — Нямаме време за губене.
— Коктейл „Маргарита“ — поръча Пол на сервитьора. — Без сол, моля.
— „Марнагрита“ — поправи го Дорийн и се разсмя. — Така се нарича коктейлът след полунощ.
— Ха, ха… И така, с вас ли е съпругът ви?
— Разбира се, че не е! — възкликна тя. — Той не одобрява това, че танцувам в различни представления. Но парите, които получавам, са добри, и наистина имаме нужда от тях. Приятелката ми Джини живее в Миндън, недалеч от ранчото. Тази вечер тя ще ме закара у дома. При масите за „Блекджек“12 е. Губи почти всичко, което е спечелила от танците. Вие в „Цезар“ ли сте отседнали?
— На няколко етажа оттук — отговори Пол. Тя вдигна поглед към него, примигна няколко пъти, флиртувайки като всяка жена, която има на разположение един час, за да се напие и да легне с мъж, преди да се прибере у дома. — Танцуването е тежка работа.
— Да, наистина тежка. Опитайте се да вдигнете крак по-високо от главата си, като същевременно сте обули обувки на високи токове. Два пъти седмично вземам уроци по балет и вдигам тежести.
— Съпругът ви няма ли нищо против костюма…, който обличате по време на шоуто, ако разбирате какво искам да кажа?
— Той никога не е гледал представленията, в които участвам — обясни Дорийн. — Не знае, че танцувам топлес без сутиен. Никога не би напуснал ранчото, ако не беше задължен да ходи на панаирите за добитък.
Питиетата им пристигнаха. Чашата на Дорийн наподобяваше червено-черен изригващ вулкан. Изглеждаше голяма като басейн, в която можеше да се гмурне някой плувец. Тя отпи огромна глътка, сякаш беше доведена в бара направо от сърцето на пустинята, и подхвана:
— Значи шоуто ти хареса, скъпи?
— Ти беше прекрасна. Ще си призная честно, не можах да откъсна очи от теб.
— Забелязах. — Малко по-късно Пол вдигна чаша към устните си и вдигна тост: — За красивите танцьорки! — с което си спечели още една ослепителна усмивка.
— Значи нямаш нищо против да печелиш допълнителни пари за семейството?
— О, просто обожавам да го правя. Измъквам се от къщи, далеч от децата. Идвам тук три пъти седмично, толкова е възбуждащо, танцувам и…
— Малко се изненадвам, че ранчото ви не е печелившо. Чувал съм, че Майк има добра репутация на фермер…
— Майкъл. Ние сме пред фалит, Пол. Плаща прекалено много на работниците и отказва да поема каквито и да било рискове. Така сме задлъжнели заради него, че едва ли можем да изплуваме на повърхността. — Привлекателното й, дребно лице се навъси. Тя отново вдигна чашата с червено-черния вулкан към устните си.
— Не е ли възможно да продаде ранчото и да се захване с нещо друго?
— Шегуваш ли се? Това е единственото нещо, с което иска да се занимава, при това го прави страшно некадърно. Пол, отдавна искам да ти задам един въпрос. Твоят сътрудник взе ли нещо, когато напуснахте къщата ни?
— О, това би било кражба — изтъкна Пол.
— Просто съм любопитна — обясни Дорийн. — Някои от аксесоарите ми липсват.
— Белезниците ли? — попита Пол. — Харесваш ли да връзваш мъжете с белезници, или пък те да връзват теб?
— Какво ще кажеш, ако ти позволя да откриеш това сам, скъпи? — Пол започна да обмисля предложението. Дорийн приключи с първото питие и си поръча второ.
— Интересно хрумване — каза накрая детективът. — Сътрудникът ми не е трябвало да взема нищо. Нещата ти са в стаята ми. Може би ще се наложи да изтичам догоре и да ги донеса. Но от друга страна, ми се ще да ги задържа. Мога да си ги представя върху тебе, при това няма да бъдеш облечена повече, отколкото по време на шоуто. Или може би желаеш да ги предам на съпруга ти? — поинтересува се Пол. — Искам да кажа, ако все още не е научил колко си палава, би трябвало да го осведомя по този въпрос.
— Не ме дразни, Пол. Какво искаш? Да се качим горе ли? — тя заговори по-тихо и се наведе, откривайки пред погледа му какво има под ризата си. — Хайде да вървим тогава. Все още имам на разположение цял час.