— След малко — отвърна Пол. — Искам да науча повече неща за нощта, когато изчезна Тем.
— Божичко, започваш да ме отегчаваш. Писна ми да говоря за нея. Няма я от цяла вечност. Фактът, че я намериха, не променя нищо.
— Какво лошо има в това да ми разкажеш какво се е случило в действителност? — рече Пол. — След това ще преминем към по-интересните неща. — Той отпусна длан върху крака й и започна да я придвижва все по-нагоре, докато Дорийн се изсмя.
— Добре, побързай тогава — подкани го тя. — Какво искаш да узнаеш?
— Била си с Майк и Темара в ресторанта на Мани. Било е студено, навън валял сняг. Тя е изляла бирата си в лицето на Майк…
— Майкъл — поправи го отново жената. — Той в известен смисъл си го заслужаваше. Нарече я с мръсна дума, а знаеше, че настроението й беше ужасно. Вече се беше карала с родителите си. Всички бяхме твърде пияни. Както сме с тебе сега — Дорийн хвърли поглед към празната си чаша. — Той изпитваше… — Дорийн изхълца — … ревност. Все още я желаеше и тя го знаеше. Отвратително го въртеше около малкия си пръст. Тем каза, че ще се надруса, а Майкъл не искаше да й позволява да го прави. Тя стана да се обади по телефона, той я сграбчи за ръката и не искаше да я пуска. Тем държеше бира в другата си ръка и го поля.
— На кого се обади тя? — изрече Пол с възможно най-небрежен тон.
— На новата си придобивка. Новото гадже. Казваше, че й давал всичко, каквото желаела. Искам да кажа — не съм чула с ушите си, че звъни тъкмо на него, но на кого другиго би могла да се обажда по това време? Тя се обади, после се чупи. Майкъл плачеше, затова го заведох до колата му и там спах с него. Беше ни за първи път. Той не се прояви добре. Излязох от таратайката му, отидох в моята кола и се прибрах у дома.
— Значи не сте стояли още два часа в ресторанта, както каза във филма и в свидетелските си показания?
— Два часа ли! Цялата работа свърши по-скоро за две минути. Ще се качваме ли горе или не, симпатяго?
— Никога ли не е споменавала кой е новият й приятел?
— Не. Майкъл щеше да насочи ченгетата след него. След срещите си с него Тем ни казваше, че пиела прахчета, възбуждаща дрога или „Кваалуд“13, за да дойде на себе си.
Пол я прекъсна:
— Ако бях на твое място, нямаше да мога да устоя — все някога щях да тръгна с нея, просто да видя какво е.
— Никога не съм ходила. Нито пък Майкъл. Не ни канеха, пък и не ни интересуваше. Ние пушехме само марихуана, това е то.
— Много неясни неща — изрече гласно Пол. — Още едно питие?
— Този път едно малко — съгласи се Дорийн. Тя сложи малката си ръка върху лакътя на детектива и заби ноктите си в кожата му. — След това ще ме качиш горе. — След малко тя отново изхълца: — Желаеш ли ме, Пол? — Хвана ръката му и отново я постави върху бедрото си. Беше гореща като фурна.
— Разбира се, че те желая — отвърна детективът.
Питието й пристигна бързо.
— Те ме познават — измърмори Дорийн. — Кажи, нали не записваш думите ми на касета?
— За бога, не.
— Добре. Защото това, че говоря сега, не означава, че ще го повторя пак.
Дорийн беше навлязла в онзи стадий на алкохолно опиянение, когато умът е изгубил контрол над желанията на тялото. Тя отново бе започнала да се смее, макар че Пол не бе казал нищо.
Може би Майкъл Ордуей бе проследил Тем. Може би тя така и не бе стигнала на мястото за любовната си среща.
Или може би Дорийн я беше убила. В нея имаше нещо ненаситно. Изпитвала е неутолим сексуален глад, желаела е Ордуей, а той от своя страна е искал Темара.
— Готова съм. Или действай, или се разкарай от очите ми — каза Дорийн.
— Колко привлекателна мисъл — откликна Пол. — За съжаление не мога да те взема със себе си.
— Така ли? Какво ти стана, скъпи?
— Боя се, че имам ужасен главобол — отговори детективът. — За това можеш да благодариш на Нина.
— Тогава се разкарай от пътя ми — заяви Дорийн и присви очи, пияна и непоколебима.
След като тя се отдалечи от масата, Пол се изправи.
Дорийн вече оглеждаше любопитно тексасеца на съседната маса. Отдалечавайки се към асансьорите, Пол се питаше без особен интерес дали тя ще успее да се прибере в два часа и тридесет — времето, когато щеше да си тръгне приятелката й.
35.
Макар че Тахо беше най-големият град в областта Ел Дорадо — една от най-големите административни единици в щата Калифорния, — Плейсървил някога е бил по-голямото селище: по времето, когато от потоците изваждали десетки килограми самородни буци злато. Гражданите бяха променили името на града от първоначалното му название на Хенгтаун — селище на обесените. Никой не знаеше с точност колко миньори са увисвали по клоните на дърветата в центъра на града. Туристите прииждаха от потъналите в индустриална мъгла околни долини, за да похапнат в неделя сутрин „пържени дреболии от Хенгтаун“ — смес от стриди, яйца и бекон; освен това се пъхаха в старите шахти на мините или разглеждаха колекциите от предмети, изостанали от конските впрягове „Пони Експрес“ в градския музей.
13
„Кваалуд“ — търговска марка на медикамента „Метаквалон“, използван като успокоително или хипнотично средство — бел.пр.