— Затова изчезвай, Пол — направи извод детективът. В този миг я съжаляваше. Нина изглеждаше неспособна да се движи, притисната под тежестта на отговорността, която беше поела. Сякаш земното притегляне й действаше по-силно, отколкото на хората около нея. — Добре. Ще ми се да можех да ти помогна.
— Вече си ми помогнал достатъчно.
— Това да не е шега? Още ли ми се сърдиш?
— Точно сега не усещам в себе си нищо друго, освен стремеж да издържа. Опитай се да разбереш, Пол.
— В колата си съм приготвил нещо за тебе. Ще се срещнем там след няколко минути — каза й детективът, а Нина продължи с решителни крачки към библиотеката. Не му се усмихна. Зърна я за секунда — лицето й беше почти готово да се усмихне, ала миг след това старата маска от стомана се спусна като стена пред него.
Окови. Нина провери в юридическия справочник на Уиткин под буквата „О“, ала предварително знаеше, че там няма да намери никаква информация. Тези живеещи в свой собствен свят учени, които индексираха юридическите справочници и предлагаха резултатите от правните разработки в компютризиран вид, мислеха по различен начин от нея. Налагаше й се да намери всички дела, които Колиър би могъл да посочи в защита на своята позиция, и да изтъкне авторитети, застъпващи обратното становище. Правила, действащи в съдилищата по места, изключения към правилата… правомощия на съдията… бягство от… затворници, налагане на физически ограничения върху…
Пол се върна и се настани на стола до нея.
— Не сега, Пол.
— Само ще ти оставя тези материали, след това ще отида да закуся в кафенето на Хейди, преди да тръгна да връчвам призовките.
— Какви са тези материали?
— Допълнителни доклади за свидетелите, които направих в последните няколко дни.
— Нещо ново?
— Да. Четири нови момента. На първо място най-сетне успях да намеря полицейския рапорт от 1984 година, според който Джонатан Суит блъснал Темара по стълбището. Джес Суит е подписала свидетелските показания. Опитала се е да ги оттегли на следващия ден, ала не й позволили да го стори. Джонатан бил посетил някаква психотерапевтична програма преди това, затова обвинението за физическо насилие било изоставено. Би трябвало да вдигнеш много шум около този рапорт.
— Добро постижение. Мога да го използвам, за да поставя под съмнение казаното от него. Така би било лесно да го улича в престъпление.
— Възможно е Суит да е извършил първото убийство. Този човек въобще не отговаря на името си14.
— Дори и да е убил дъщеря си, едва ли някой ще повярва, че е могъл да го направи от инвалидната си количка.
— Да се занимаваме поотделно с всяко убийство — рече Пол. — Добре. Второ. Експертът на обвинението, разчел фразите по движението на устните, Уили Евънс има заслужаваща уважение репутация. Неговите показания наистина са в наш ущърб, освен това мнението на призования от нас експерт никак не ни помага. Може би ще можеш да го накараш да промени становището си.
— Е, поне ще се опитам. Нещо друго?
— Третото нещо е, че офицерът Джейсън Джойс, който е спрял Кърт на сутринта след убийството, се ползва с лоша репутация по отношение на честността си… за разлика от тази на експерта Уили Евънс. Описал съм всичко това в докладите си до тебе.
— Благодаря, Пол. Помощта ти наистина е неоценима. — Окови, белезници, вериги, пранги, белезници за крака…
— Още нещо, което би могло да ти прозвучи смешно. След това си отивам. Всяка година Джери Кетрик води на преглед сина си Ралф в психиатричното отделение на местната болница, независимо че не е задължен да го прави.
— Продължавай — подкани го Нина, без да вдига показалец от книгата, отбелязвайки страницата, докъдето беше стигнала.
— Но това не е най-интригуващото нещо в случая.
— И кое е то?
— Защо ми позволяваш да те откъсвам от книгите ти? Ще отскоча до кафенето, ще похапна пържени яйца за закуска и…
— Не си играй с мен! Какво е важното в случая?
— Вие, адвокатите, сте напълно лишени от чувство за хумор — отбеляза Пол. — Чудя се защо ли е така? От време на време Ралф преживява психически кризи. Започва да мисли, че от пода и стените излизат плъхове, които се насочват срещу него да го изядат. Изпитва истински ужас от плъхове. Лекарите смятат, че наркотикът, който майка му употребявала по време на бременността си, е причината за това.