Адресът на подателя, изписан върху плика, беше фирмата на Рийзнър. Джефри Рийзнър не беше приел начина, по който тя бе формулирала съдебното нареждане по делото. След десет дни, на тридесети март, предстоеше ново разглеждане на случая „Суийт срещу Ландън“.
По дяволите! Тя бе спечелила делото. Затова бе съставила формалното съдебно нареждане. Обикновено когато адвокатът на страната, изгубила делото, не подпишеше нареждането след десет дни, то бе изпращано и приемано от съда без никакви промени. В случаите, когато езикът, използван в нареждането, бе неприемлив за някого, двамата адвокати се срещаха и изработваха текст, удовлетворяващ и двете страни. Очевидно в настоящия момент Рийзнър не желаеше да се среща с нея.
Новото разглеждане на случая попари всички надежди, които Нина бе хранила, че ще се отърве лесно от Тери. Можеше да поиска отлагане на делото, така филмът щеше да се излъчи по-късно, което щеше да удължи връзката помежду им, а гневът на клиентката й щеше да се разгори с още по-голяма сила. Или пък да го впише в календара като една от поредните си задачи, която трябва да бъде доведена докрай. Сенди се върна, люлеейки широк пурпурен шлифер след себе си.
— Изпратихме ли писмото до Тери Ландън, онова с което я изключвахме от списъка на нашите клиенти?
— Замина снощи с вечерната поща.
— Брр! Може ли до края на деня да изпратиш друго писмо с копие от материала, който получихме днес? Съобщи й, че на тридесети март ще бъда с нея, но това ще е последната ми работа по делото.
Сенди събличаше палтото си с такова флегматично безразличие, че Нина се обърна към нея:
— Сенди?
— Изключихме ли я от списъка на нашите клиенти или не? — попита Сенди и махна топчица мъх от връхната си дреха.
— Не мога да изключа клиентката от списъка си, ако с това накърня интересите й. Не е етично. Сега има последно разглеждане на делото. Няма как да се измъкна.
— Щом смятате, че е така. Ако аз бях на ваше място, просто нямаше да се явя в съда.
— Всъщност положението е много по-сложно. Ако не се явя в съда и нямам основателна причина за това, съдията Милн ще ме санкционира със седемстотин и петдесет долара. Ако изпратя искане до съда за издаване на постановление, че се оттеглям като адвокат по делото сега, той няма да го направи, защото предстои само още едно разглеждане по делото. Ако отложа разглеждането на делото под някакъв претекст, излъчването на филма й ще бъде забавено още повече, а аз ще действам неетично, защото тя е засегната страна.
Сенди завъртя показалец до ухото си.
— Лудост — поднесе коментара си тя. — Проблемът е, че вие, адвокатите, мислите прекалено много. Нещата стават прекалено сложни. Вие създавате всички правила, а клиентите ви плащат, за да им казвате как да спазват правилата, които сте измислили. А сега пък…
— Хайде на работа, Сенди.
— Вие сте роби на всички тези правила — заяви Сенди невъзмутимо и разположи едрото си тяло в скърцащия стол.
— Имаш право — потвърди Нина.
Сенди кимна с глава, приемайки оказаната й почит.
— Но трябва въпреки това да го направя, нали?
— Опасна ли е тя?
— Може би.
— Само като си помисля, че на предишното си работно място се чувствах отегчена.
— Неприятно ми е да ти казвам тези думи в такъв прекрасен ден, Сенди. Ала дръж очите си отворени по-широко от обикновено.
— Вече всеки ден ще очаквам някой Узи2 да си подаде главата през вратата.
9.
Тази нощ Пол сънува, че е великият пианист Ван Клибърн. Беше облечен в черен фрак, носеше черна вратовръзка и седеше пред пианото в огромна концертна зала, в която половината места бяха заети от начумерени частни детективи, които говореха само унгарски език. Докосна с пръсти клавишите, готов да започне, ала тъкмо в този момент едно момче се приближи зад гърба му и го потупа по рамото. Пол се събуди усмихнат.
Рано на следващата сутрин той се свърза с градския оркестър във Висбаден и попита дали може да разговаря с господин Кърт Скот. Там не бяха чували за такъв човек. В такъв случай дали биха го свързали с Ван Клибърн? Експедитивната дама, която разговаряше с него на съвършен английски, предположи:
— О! Може би търсите господин Скот Клибърн?
„Невероятно — помисли си Пол. — Аз съм суперинтелигентен кучи син.“ Някой ден това щеше да бъде прекрасна история, която можеше да разкаже на Нина…
— Да, да, точно така — Скот Клибърн — отвърна Пол.
— Струва ми се, че господин Клибърн участва в серия пролетни концерти в градския театър „Хесише Щадстеатер“. В следващата събота изпълнява специална програма от произведенията на Бах. Изключителен интерпретатор на фугите. След това, в две поредни съботи, отново ще изнесе концерти. — Дамата му даде телефонен номер, ала не бе в състояние да намери адреса на музиканта. Пол седна в измачканото си легло. Той просто беше стара хрътка. Почти не бе успял да спи през нощта, усещайки как миризмата на дивеча гъделичка ноздрите му. Пръстите му незабавно набраха цифрите от телефонния номер.