— Изненадан съм, че искате да узнаете това. В края на краищата вие сте я напуснали.
— Защо е искала да ме намерите? Добре ли е?
— Отлично. Разбира се, работата на адвокат състарява жената, прави душата й по-корава. Тя пуши пури, носи модни дрехи. Не бихте се заинтересували от нея, повярвайте ми.
— Все още ли живее на полуостров Монтерей?
— Не, пресели се — отговори кратко Пол.
— Значи в крайна сметка все пак е станала адвокат.
— Виждам, че не сте поддържали контакт помежду си — Пол усети, че това заключение му звучи успокоително. — Да, тя е адвокат от доста време насам. — Беше изпитвал следното подозрение: Нина не беше казвала на Скот, че има син от него. Сега беше сигурен в това. Трябваше да продължи разговора особено внимателно.
— Радвам се. Не мога да повярвам на думите ви, че е станала по-корава…
Пол го прекъсна:
— Извинете — и си наля всичкото вино, което беше останало в бутилката. — Не ми помагайте, моля. Хей, господин сервитьор! Noch eine Flasche, bitte!4
— Много добре се справихте — похвали го Скот, след като келнерът им донесе втора бутилка.
— Знанията ми но немски език са получени в гимназията. Как бих могъл да забравя?
— Кажете ми, защо Нина ме търси след толкова години?
— Ще ви предложа сделка, господин Скот. Ще ви кажа какво ме е довело насам. А вие ще ми обясните защо сте скъсали с Нина.
— Вие започнете пръв — рече Скот.
Пол кимна с глава, съобразявайки бързо какво не бива да разкрие пред музиканта.
— Между мен и Нина има връзка, ала тя непрекъснато се връща към миналото. Очевидно е, че това старо… приятелство между вас е означавало нещо за нея. Смятах, че проблемът е съсредоточен във вас, ала тя отказва да говори по този въпрос. Затова дойдох тук да попитам вас.
— О! — възкликна Скот и изпи още една чаша вино.
— Проследих ви, без да ви казвам какво съм си наумил.
— Влюбен ли сте в нея?
— Сгодени сме — отговори Пол, послъгвайки малко, в случай че събеседникът му реши да прояви някаква бляскава инициатива. Нека разбере от самото начало върху чия територия се движат и всеки да си знае какво му се полага.
— Обичах я толкова много, че въобще не исках да я напускам.
Що за тип беше този? Някакъв италианец? Бе живял в Европа прекалено дълго. Човек просто не бива да дърдори подобни неща пред друг мъж. Не и пред Пол, годеника на Нина.
— Но все пак вие я напуснахте — изтъкна детективът с възможно най-дружелюбен тон. „Ако не можеш да убиеш противника си по друг начин, смажи го с добротата си.“ Интересна пословица.
— Трябваше да постъпя така. Много е сложно и не мога да навлизам в подробности.
— Ще се наложи да го сторите, господин Скот. Разполагаме с много време.
Скот мисли дълго време върху тези думи и накрая търпението на детектива се изчерпа.
— Нека ви помогна. Години наред вие бягате от някого. Все още се страхувате от нея — някаква дама, за която смятате, че е луда. Тук някъде трябва да се намеси законът, нали? Неприятности ли имате?
— Не и в смисъла, който вие имате предвид.
— Може би ви е нужна помощ, за да разрешите този проблем — предположи Пол. — Такъв живот е истински ад.
Скот потри с длан челото си, изглежда се съмняваше в тези думи.
— Не намерихте ли някоя друга тук, в Германия? Не се ли оженихте, не купихте ли някоя къщичка, където да отгледате децата си?
— Не. Нина беше последният ми шанс — отговори музикантът. — Предполагам, че е нелепо от моя страна да вярвам на измислицата, че някой ден отново бих могъл да се завърна при нея.
— Това няма да стане — съгласи се Пол. — Сега тя е с мен.
— Да, разбира се.
— Значи не възнамерявате да се върнете в Тахо, за да я видите? — Пол изпитваше леко чувство на вина. Този нещастник очевидно не знаеше нищо за съществуването на Боб. На върха на езика му бе да добави: „Ти имаш син, човече. Той има нужда от тебе, иди да го видиш.“ Ала не можа да произнесе тези думи. Нина никога нямаше да му прости. Пък и егоистичната, подла част от съществото му не желаеше Скот да отиде в Тахо, поне докато самият той се интересуваше от Нина.
— Значи се е преселила в Тахо?
Ето какво означава човек да бъде дискретен.
— Да — отвърна Пол. Имаше желание да изрита сам себе си и го стори наум. — През пролетта миналата година.
— Това е ужасна новина.
— Какво? Защо това поражда такъв проблем?
— Престанете — прекъсна го Скот. Той вдигна ръка да възпре въпросите на Пол. — Трябва да помисля.
— За Бога…
Скот стана.
— Дайте ми една минута време. Ще се върна веднага — каза той и посочи с ръка тоалетната.
Пол изпи виното си и зачака старият любовник на Нина да пусне една вода, следейки с поглед изходите на заведението. Вниманието му бе отвлечено от сервитьора, затова едва успя да зърне как широкият, облечен в смокинг гръб на Скот се измъкна през вратата. Детективът закъсня само секунда, излизайки навън, където калдъръмените улици и къщите, наполовина изградени с дървени греди, можеха да му разкажат множество истории. Ала те не можеха да му покажат накъде е избягал чудатият музикант.