— Вие ми казахте да дойда.
Той отвори някаква папка, върху която бе написано името й, и попита:
— Имате ли нещо против да запиша на магнетофон настоящия разговор? — Макар че беше очаквала подобно посрещане, въпросът подразни Нина, налагайки й отново да поеме тежката роля на адвокат от защитата.
— Имам ли някакъв избор?
Този път прокурорът заобиколи бюрото си, после седна върху него и срещна погледа й.
— Никога не мога да свикна със сцените на брутално убийство. Те ме карат да се чувствам уязвим. Всички онези хора, които работят в къщата на улица „Койот Роуд“, може би ви изглеждат безсърдечни, ала всички те се чувстваха по същия начин — уязвими. Вие какво изпитвахте?
— Бях шокирана. Изпълнена с гняв.
— Искате ли да ми разкажете за това?
Нина мисли дълго, преди да отговори.
— Миналата година стреляха срещу мен в съдебната зала. Виждала съм застреляни хора. Затова си казах: „Никога повече. Ще устроя живота си така, че никога повече да не се сблъсквам с подобни неща.“ А Тери дойде при мен със своя проблем, който ме повлече към място, от което се опитвах да избягам. Преди да успея да го сторя, тя умря. Предполагам, че думите ми ще прозвучат егоистично, ала аз не мога да скърбя за нея. Почти не я познавах, а онези черти от характера й, които тя разкри пред мен, не ми допаднаха.
— Разбирам — увери я Колиър. — Преодоляхте ли психологическия ефект? Искам да кажа…
— Искате да кажете психологическия ефект от стрелбата срещу мен? Да.
— Но има и други ефекти. Не желая да ви обиждам — наистина не го желая. Ала вие не приличате на себе си.
— „Уязвим“ е една от думите, с които се описва подобно състояние. Какво ще кажете за фразата „човек, без когото може да се мине“? Ами за словосъчетанието „човек, когото са взели на мушка“?
— А сега отново ви връщат към онзи момент на ужас, сякаш сте окачена на пружина, изтегляща ви винаги в изходното положение.
Тя отново кимна. Чувстваше облекчение, че може да разговаря с някого по този въпрос. Колиър настройваше събеседниците си към изповеди. Работата му беше такава. Нина трябваше да има това предвид.
— Моето семейство също беше захвърлено към онзи момент на ужас. Сякаш всички вървим по тесен дъсчен мост над някаква бездна — ала тя не е празна, изпълнена е с грозно насилие и лудост. Били ли сте някога в Ласен5? Вървели ли сте по онази пътека, водеща към ада Бампъс?
— Да, вървял съм. Бампъс е човекът, който паднал в пропастта и се сварил във вулканичната лава, нали?
— Да, мисля, че е така. Както и да е, през първата миля пред очите на човек се разкриват величествени изгледи на възвишенията Ласен, Дилър и Диамантените върхове. В ясни дни се вижда планината Сиера, дори езерото Тахо. Този измамно добър свят се простира, додето поглед стига, създавайки истинска наслада за окото. След това стигате до някакъв връх. Попадате в хидротермална зона. От земята извира пара. Става ви все по-горещо и по-горещо. Ями, пълни с кал, клокочат и ви заливат с врящи пръски. Те ви предупреждават да не се отклонявате от пътеката, защото земната кора там е толкова тънка, че ще пропаднете и ще се попарите до смърт.
През цялото време под краката ви има действащ вулкан. Независимо от това, че може би нито го чувствате, нито го виждате, той е там — жив е и чака. Смъртта на Тери ми напомни за това място, където е горещо, където ви грози потенциална смъртна заплаха — то дебне да се отклоните от пътеката, чака дъските на моста, по който вървите, да се счупят. Такова внезапно връхлитащо ви зло винаги витае наоколо.
Колиър се намеси:
— Аз се срещам с подобни ситуации във всекидневната си работа.
— И въпреки това… не я напускате.
— Не, не я напускам.
— Защо?
— Поради същата причина като вас.
— Но мен ме въвлякоха против волята ми!
— Може би не желаете да го признаете пред себе си, ала решението е изцяло ваше, както и в моя случай.
— Предпочитам да се преселя на някой остров в Южните морета и да живея с питие в ръка. Ще бъда барманка в някой бар със сламен покрив.
— Но защо не го правите? Защото човек не може да се скрие от проблемите си. Вече са опитвали да го сторят. Марлон Брандо си купи остров, но неприятностите го настигнаха и там.
— Е — подхвана Нина, — очевидно пружината е изтегляла и него в изходно положение. Донесох моето копие от филма и ще отговоря на всички въпроси, които ми зададете. След това ще се върна в кабинета си и ще съставя образец на най-скучната поверителна информация за клиент, който някога сте виждали, и ще забравя всичко, свързано с Тери Ландън — тя се наведе напред и остави контейнера с филмовата лента на бюрото му.
5
Ласен — национален парк Ласен в САЩ, Калифорния. Той се състои от вулканични върхове, отвори, от които тече лава и активно действащият вулкан. Най-висок връх — връх Ласен — 3187 м. — бел.пр.