Нина се сепна, ала все пак отговори:
— Аз също ви харесвам. Но в момента се намираме в състояние на война и сме от двете различни страни на фронтовата линия. Вие атакувате, аз се отбранявам и ако извадя късмет, контраатакувам. Та ние сме само човешки същества. Трябва да мобилизираме емоциите си и да ги посветим на битката, в противен случай силите ни отслабват.
— Аз също разглеждах нещата в професията си по този начин. Ала вече не смятам така. Опитвам се да си представям жертвата, която търси справедливост. Задачата ми е да възпирам злото. В това няма нищо лично.
Нина беше чувала и преди този стар афоризъм на областните прокурори — „Аз представям жертвата“, ала Колиър го изрече с особена искреност и тя му повярва. За нещастие повечето от съдебните заседатели също му вярваха.
— Вие сте ме изпреварили цяла светлинна година — каза му тя. — За мен мотивите често са чисто лични.
Колиър й отговори:
— Това вероятно означава, че няма да ме придружите след работа, за да изпием чаша прилично питие.
— Какво?
— Защо не? Ще се споразумеем въобще да не приказваме за съдебни дела. Ще говорим за вас, за това дали ви харесва тук, в планините. Ще обсъждаме майсторството на племето Уашоу, разни други неща… Просто ще си говорим.
— Не мисля, че може да стане така. Не бих се чувствала добре. Искам да кажа… — Изречението, което тя не довърши, може би щеше да прозвучи така: „Бездруго всичко е прекалено сложно, затова по-добре да не се тревожа как се чувства някой мой приятел от другата страна на барикадата.“
Колиър може би вече беше овладял трудното изкуство да се държи едновременно незаинтересувано и ангажирано в работата си, ала Нина все още не беше.
„Вие сте забележителен противник — помисли си тя. — Достойно предизвикателство, наистина.“ Може би той улови мисълта на Нина в очите й.
— Забравете за това — тихо произнесе той. — Това не е никакъв проблем. Хайде да поговорим за случая Тери Ландън. Преди всичко — поздравления, че го изтръгнахте от Джеф. Ала се пазете от него. Той никога не прощава и никога не забравя. Ще намери начин да изрази недоволството си.
— Наистина е лошо, че се получи така. Ако беше друг човек, можех да се извиня, ала той ще ми откъсне главата и ще я сложи в колекцията си от… екзотични скулптури.
Колиър се засмя при тази характеристика — отначало смехът му наподобяваше продължително ръмжене, завършващо с тихи, приятелски нотки.
— Да се заловим за работа — рече той. — Някъде в тази купчина хартии се намира документът, чрез който съдията Милн ви упълномощава да бъдете адвокат, поемащ защитата на Кърт Скот. Вероятно знаете, че вашият клиент е призован да се яви на дело във Върховния съд.
— Току-що започнах да чета записа от предварителното разглеждане на делото. Този голям пакет от документи е досието, което Джеф Рийзнър е подготвил за моя клиент. След като се запозная с всичко, ще ви се обадя, за да организираме конференция преди съдебния процес със съдията Милн.
— Добре.
Сенди отново й се обади.
— Човекът, с когото имате разговор в единадесет и тридесет, пристигна.
— Ще се забавя още няколко минути — уведоми я Нина. Тя остави телефонната слушалка на мястото й, след това се приближи до Колиър, който разучаваше изгледа, разкриващ се към връх Талак. От изток слънцето къпеше назъбените му, величествени стени със златистата си светлина.
Нина погледна прокурора, вперил очи в планинския връх. Въпреки волята си, тя го почувства като човек извън неговото служебно положение. Видя замислен, сложен, някак тъжен и самотен мъж.
— Снегът се топи бързо — отбеляза Колиър. — Едно лято ходихме там на екскурзия със съпругата ми. Пренощувахме на върха по време на метеоритния дъжд на Персеидите6. Беше топла нощ, нямаше никакъв вятър. Видяхме как се носят в небето.
— Съжалявам — изрече тихо Нина. Представи си как той се е сгушил в спалния чувал до жената, която е обичал, наблюдавайки нощното небе, осеяно със сребристи отблясъци. — Съжалявам за съпругата ви.
— Аз също — отговори Колиър. — Тя беше малко по-възрастна от вас. Не мога да разбера как можа да се случи това. Нощем лежа буден и се питам как можа да се случи.
— Как умря тя?
— Работеше като офицер, следящ поведението на различни лица с условна присъда. Ана Мийд. Може би сте чули историята й.
Нина я беше научила няколко седмици след като се пресели в Тахо. Разказа й я колега адвокат. Съпругата на Колиър бе убита от свой подопечен. Беше страдала много, преди да умре…
— Имате ли деца? — попита Нина, без да отговори на изречените от него думи.
6
Персеиди — метеоритни дъждове, видими веднъж в годината в САЩ на 12 август. Видимо те се излъчват от съзвездието Персей — бел.пр.