И сега дори, когато бе отново на свобода, тя знаеше, че заради собственото си вътрешно спокойствие и равновесие трябва да прогони всеки спомен от онези ужасни седмици.
— В крайна сметка… не останаха никакви външни белези…
Въпреки тези сдържани думи, само мисълта за кошмарното й пленничество накара Елиза да потрепери. Като се насили да се усмихне, тя погледна братовчед си:
— Ти още не си ми казал защо си тук? Мислех, че не понасяш вуйчо Едуард.
— Не отричам — засмя се тихо Куентин. — А съм готов и в гнездо на граблива птица да вляза, само да видя най-красивото бижу…
— Но ето, че закъсня, Куентин! Брачната клетва е изречена! Арабела е вече съпруга на графа.
— Скъпа Елиза, не съм дошъл заради Арабела — Куентин говореше бавно и натъртено. — Ти си тази, която исках да видя.
— И ти обичаш да се шегуваш, скъпи братовчеде! Ако бе казал, че искаш да посетиш вуйчо Едуард, повече щях да ти повярвам. Арабела е истинска красавица. Днес сигурно ще се появи някой и друг отблъснат поклонник, за да й каже нежно сбогом…
Куентин се приведе към нея и промълви страстно:
— Сладка Елиза! Възпявал ли е досега някой галантен трубадур твоята красота? Или е занемял пред твоето съвършенство? — Съмнението в погледа на Елиза го накара да въздъхне престорено. — Благородна девойко, това е самата истина! Очите ти са като скъпоценни камъни, блестят като най-благородни сапфири в своя тъмен обков. Веждите ти са като криле на птица, косата ти грее с топлия блясък на черешово дърво, уханието й упойва. А кожата ти е като седеф и обещава вкус на амброзия…
Без да се трогне от пламенните му признания, Елиза продължи да го гледа развеселена и невярваща.
— Ако ти мислиш, че мога да повярвам на тия брътвежи, значи виното е помътило разсъдъка ти!
— Не съм пил нито капка! — възрази буйно той.
Елиза въобще не обърна внимание на думите му и продължи:
— Куентин, чуват се разни работи за тебе. Смея да твърдя, че нещо устата ти много работи! Колко ли женски същества са слушали вече твоите хвалебствия?!
— Как можеш да го помислиш, красиво дете?! — Куентин сложи патетично ръка на гърдите си. — Толкова си несправедлива към мене!
— А пък вие, сър, можете да си спестите този жест! И двамата добре знаем, че съм права! Вие, сър, сте един изпечен женкар! Само преди две седмици ви чух да говорите почти същите думи на Арабела…
— О, ти ревнуваш, красавице? — Куентин ликуваше.
Ала Елиза най-невъзмутимо продължи:
— Като годеница на Риланд Арабела положително е била достатъчно разумна да те отблъсне. И понеже съм ти братовчедка, няма да те издам!
— О, благородна! — проплака той драматично. — Езикът ти работи умело и бързо като на хаплива Ксантипа! Това гаси цялата ми жар!
— Виж, в това много се съмнявам! — Елиза потисна смеха си. Женският й инстинкт й подсказваше, че благодарение на хубавата си външност и на своя чар Куентин Редбърн е спечелил не малко женски сърца. Ала тя знаеше също, че шеговитите му думи и пламенни признатия са се превърнали в досада за не една от тези красавици. Колкото и да се радваше на неговата компания, все пак бе твърде благоразумна, за да допусне името й да бъде споменавано в неподобаваща близост с неговото.
Елиза млъкна, защото чу, че в другия край на залата някой извика името й. Обърна се и видя вуйчо си, който й махаше нетърпеливо. Намръщеното чело на Едуард показваше, че е недоволен от нещо, а тя чудесно можеше да си представи от какво може да бъде. Никой не би могъл да каже, че той понася Куентин, Сега топът на вуйчо и бе сприхав:
— Ела веднага, момиче! И побързай!
— Жалко, затворническият ти надзирател те вика — прошепна Куентин презрително.
— Моят надзирател? — вдигна вежди Елиза.
Куентин се засмя.
— Знаеш ли, ако Едуард можеше да направи онова, което иска, щеше да те е затворил в някоя кула и да е хвърлил ключа, само да не се приближа до тебе. Той се бои, че може да изгубиш или съкровището, на което е хвърлил око, или своето целомъдрие…
— В такъв случай опасенията му са неоснователни! — Засмяна, Елиза поглади с ръка дрехата на Куентин. — Не че ти няма да се опиташ да грабнеш и едното, и другото. Само дето аз нямам намерение нито да загубя богатството си, нито да допълвам списъка на твоите завоевания!
Куентин отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло, възхитен от откровеността на тази привлекателна жена. Елиза представляваше истинско предизвикателство за всеки мъж. Струваше си човек да се бори за нея.
Елиза изтръпна от смущение. Знаеше, че смехът му ще вбеси вуйчо й. Наистина, тя не се боеше от Едуард, беше свободна да напусне къщата му, ако той се опита да бъде груб с нея. Все пак в повечето случаи се стараеше да избягва раздори, още повече че днес бе сватбата на Арабела и това налагаше особено внимание.