Заиграх се с ръба на чашата си, уморена от дългата езда, но разяждана от безпокойство заради станалото във фермата.
— Не знам. Той току-що се опита да убие Яго и мен. И е един от лорандийците, които бяха предрешени като икори в Констанси.
Тялото на Орла застина неподвижно, всякакви следи от топлота изчезнаха от лицето й.
— Къде е Яго?
— Надявам се, че на път за тук. Когато ни нападнаха, той ме отпрати с Фелисия. — Опитах се да обобщя всичко възможно най-сбито, което не беше лесно, тъй като историята всъщност започваше още в Кейп Триумф, когато най-напред се бях запознала с Уорън.
— Имам вяра в Яго. — Очите на Орла се присвиха, докато изучаваше лорандиеца. — Но този човек и спътниците му нанесоха вреда, която дава отражение из цяла Адория. — Един от слугите каза нещо на езика на икорите. Жената, която беше превързала раната, дочу и се намеси, като кимаше в знак на съгласие. Орла обаче направи гримаса и поклати глава в знак на рязък отказ.
— Какво? — попитах.
— Предлагат да го екзекутираме за назидание — каза ми Орла. — И бих искала. Много. Но нещо ми подсказва, че ще искаш да бъде отведен обратно при твоя народ.
— П-предполагам. — Все още бях в шок и не бях мислила толкова напред. Но тя беше права. Ако смятахме да докажем тази конспирация, той беше изключително важно доказателство.
Викове от гората прекъснаха размишленията ми, а мигове по-късно от дърветата се появи съгледвач. Зад него идваше Яго, който водеше Пебъл. Целият контрол, който едва поддържах, рухна и скочих на крака. Той ме пресрещна на половината път и обви ръце около мен, а аз зарових лице в гърдите му и преглътнах напиращите ридания.
— В името на Шестте, Яго. Страхувах се, че си мъртъв.
— Не остана никой, който да ме убие — каза той кротко. — Алекси нокаутира един от тях, а останалите тръгнаха след теб. Предполагам, че са се разпръснали, когато са те изгубили.
Дръпнах се леко назад и посочих.
— Не всички.
Веждите на Яго се повдигнаха, когато забеляза лорандиеца.
— Разбирам. О, здравей, Орла.
— Здравей, Яго. — Тя се изправи грациозно. — Надявам се, че не се сърдиш за случилото се в Кърниал.
— О, разсърдих се малко, когато открих точно какви роли са изиграли всички в „задържането“ ми. За щастие, съм от хората, които лесно прощават.
Изражението й отново се смени с усмивка, когато хвърли поглед между нас и забеляза обвитата му около мен ръка.
— Изглежда, че за вас нещата са сработили.
— Почти — каза той и ме притегли обратно към себе си. Вдигна очи, когато чу тихо цвилене от края на сечището. — Ето я. Изглежда, че още е здрава и силна, но жалко за гривата. — След като я наблюдава още миг, той се обърна обратно към останалите от нас. — Добре.
— Орла. Какво става? Едва ли е нещо хубаво, щом си тук с такъв антураж.
— Не — каза тя: изражението й отново стана сурово. — Изобщо не е хубаво особено като знам каквото знам сега. Кършимин беше нападнат наскоро — сериозно нападнат, не някой от дребните дразнещи набези, които проследяваме напоследък. Загинали са няколко души.
— Кършимин е на юг оттук — каза ми Яго. — Близо до границата между Норт Джойс и Саут Джойс.
— Нападателите бяха осфридианци. — Погледът на Орла се стрелна към лорандиеца. — Или може би не осфридианци. Или може би осфридианци, наети за определена цел. Каквито и да са били, успели да разгневят и Кършимин, и съседния му град Кърмойрия, и Кършид. Там живее Падриг. Годеникът ми. Един от загиналите бил от Оларон.
— Управляващият клан в Кършид — обясни Яго.
Разтрих едно място между веждите си, където се зараждаше главоболие. Беше трудно да следя всички непознати имена на кланове и градове.
— Е, какво е станало?
— Кършимин и Кърмойрия искат да отвърнат на удара — продължи Орла. — Опитват се да убедят членовете на клана Оларон да се присъединят към тях. Това предизвика доста разгорещен дебат в Кършид и едва успях да убедя Падриг да не го правят. Той обаче се колебае. Разказите ви за лорандийците на север изгубиха част от въздействието си след това неотдавнашно нападение и потвърждението на Тамзин, че осфридианците са били замесени в нападението в ловния лагер. Прилича все повече и повече на умишлено действие от страна на колониите, за да нарушат договорите и да навлязат в земите ни.
— Но не е! — възкликнах. — Някои са осфридианци, но не действат с никакво официално нареждане.