Орла отпусна ръка на рамото ми:
— Вярвам ти, Тамзин. Но другите не знаят каквото знам аз. Не са видели това, което видях аз. Ако Падриг даде подкрепата си за присъединяването към другите кланове, цял Кършид ще го последва.
— В такъв случай какво прави сега? — попита Яго.
— Е, това е големият въпрос — каза тя с горчив смях. — Преди два дни получихме вест, че тук в Денъм има делегация от южните кланове, която иска да говори с клана Оларон.
Обърнах се към Яго и видях, че изглеждаше толкова объркан, колкото се чувствах аз.
— Защо Денъм? — попитах я. — Защо да не се свика среща в южните колонии? Или защо изобщо в колониите? Ако искат да говорят с него, изглежда, че биха изпратили делегацията си в Кършид.
Тя разпери ръце в жест на объркване и закрачи нагоре-надолу близо до ямата за палене на огън.
— Това е другият голям въпрос. Дойдох тук с хората си, а той е там на срещата с две дузини от собствените си ездачи. Очакваме го вече всеки момент.
Сега самият Яго започна да крачи неспокойно:
С Яго приехме поканата на Орла да вечеряме с нея след това. Още не бързахме да се връщаме в Граси Хил.
— От тази страна на границата с Денъм има много икори. Ако това бъде разкрито от някого, който има власт, няма да се наложи хората на Уорън да инсценират повече конфликти.
С Яго приехме поканата на Орла да вечеряме с нея след това. Още не бързахме да се връщаме в Граси Хил и се надявахме да се видим с Падриг и да научим за мистериозната среща. Когато се нахранихме, Орла ми даде дрехи да се преоблека. Бях яздила дотук, облечена с твърде голямата за мен риза на Яго и без обувки. Импровизираната ми пола за езда се беше скъсала в някакъв момент, който дори не си спомнях, може би когато побягнах от колибата. Единствената допълнителна дреха, която Орла си беше донесла, беше дълга зелена рокля, поръбена с кариран плат, която изглеждаше твърде пищна. Но обемистите поли поне бяха разделени, за да може да се язди с тях, а и предположих, че е по-добра от другия ми вариант.
Тя седеше с мен, докато сплитах косата си, а Яго се грижеше за Фелисия. Докато го гледаше, това облекчи малко напрежението й и тя ми каза с усмивка:
— Ако съм имала някакви съмнения относно чувствата му към теб, те отдавна си отидоха. Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който той ще остави някого да препуска с този кон. Никога не съм мислила, че ще доживея деня, в който ще ореже гривата й. Това означава ли, че сте решили проблемите си?
— Не. Ни най-малко. Сега всичко е ясно и открито, което ми се струва по-добре. Не исках да го изоставям така. Но все още нямаме отговор за парите, от които имам нужда. И не мисля, че мога да се насиля да се омъжа за някого другиго, за да се сдобия с тях. Но какво друго мога да направя, без Яго да изгуби поминъка си?
— Забрави парите — каза тя безцеремонно. — Мъжът, когото обичаш, не е ли по-важен от тях?
Бях се уморила да заобикалям темата за Мери, особено с някого, когото уважавах толкова много, колкото Орла.
— За дъщеря ми са. А тя е по-важна от един съпруг.
— Както и би трябвало — отвърна Орла без помен от осъдителност в тона. — Значи парите са важни. Задължително ли е да ги получиш от съпруг?
— Бих го направила, ако можех. За нещастие, няма много други начини някой като мен да го направи.
Орла впери поглед в пространството, размишлявайки озадачено.
— Според това, което забелязах, „някой като теб“ може да прави всевъзможни неща. Ти побеждаваш природата и действаш като арбитър между различни групи хора. Ръководиш другите и се грижиш за нуждите им. Изглежда, че някъде все трябва да има пари. Ако можеха да ти плащат за преодоляването на невъзможни ситуации, щеше да си богата жена.
Засмях се на това. Когато ме чу от отсрещната страна на поляната, Яго хвърли поглед през рамо. Ярката му, великодушна усмивка едновременно разбиваше и изпълваше сърцето ми.
— Проблемът — казах на Орла, като го гледах с обич — е, че съм жена. Трябваше да чуеш какво нелепо заплащане ми предложиха за…
Тирадата ми беше прекъсната от пристигането на отряд икори в червен кариран вълнен плат. След броени мигове малкият лагер вече беше претъпкан и шумен. Яго се промъкна през тълпата и стисна ръката ми, дърпайки ме със себе си, докато се опитвахме да открием отново Орла. Намерихме я близо до началото на пътеката да разговаря с мъж, чийто вид ме накара да зяпна.