Сърцето ми не принадлежеше на никого другиго, освен на Яго, разбира се. И въпреки това беше трудно да не бъда зашеметена при вида на Падриг Оларон. Може би беше, защото бе с голи гърди точно както в класическите истории за икорите. А освен това гърдите и ръцете му бяха покрити с твърди мускули, а надолу по гърба му се спускаше коса с цвят на платина. Под златна диадема проблясваха ледено сини очи.
— Не мога да повярвам, че някога съм оприличавал Гидиън на Кириел — прошепна ми Яго.
— Не мога да повярвам, че мислех, че Фелисия има най-хубавия косъм, който съм виждала — прошепнах в отговор.
Падриг и Орла водеха бърз и разгорещен разговор на езика на икорите. Е, беше разгорещен от нейна страна. Имах усещането, че той също е развълнуван, но заради хладния му и надменен маниер беше трудно да се определи. Ние и няколко икори чакахме мълчаливо, докато двамата продължаваха разговора си. Никой не изглеждаше удовлетворен, когато той приключи. Като забеляза Яго и мен, Орла ни повика с жест да пристъпим напред и ни представи.
Падриг ни огледа с непроницаемо изражение и фактът, че не се изненада, ме наведе на мисълта, че Орла му е разказала всичко за нас. Винаги свикнала да минава направо на въпроса, тя заяви:
— Делегациите от Кършимин и Кърмойрия пристигнаха преди армиите си, които сигурно вече са пресекли границата и са влезли в Денъм.
При последните думи тя хвърли поглед към Падриг за потвърждение. И той кимна.
— Би трябвало да стигнат до Кейп Триумф след по-малко от седмица.
— Чакайте, чакайте — обади се Яго. — Кейп Триумф ли?
— Защо, за бога, отиват там? — попитах, също толкова стъписана, колкото и той. — Не че искам да потеглят към което и да е място, но техните проблеми не са ли с южните колонии?
— Бяха — отвърна Падриг: тонът му бе толкова безстрастен, колкото и останалата част от него. — Докато армията на Кейп Триумф не беше изпратена да ги нападне.
Обърнах се към Орла в паника:
— Кажи му…
— Казах му, казах му — вметна тя.
— Сигурен съм, че намеренията ви са добри — поде Падриг с тон, който намекваше, че изобщо не смята така, — но няма значение какви недоразумения или конспирации са ни довели до този етап. Основната част от армията на Денъм идва — придвижването им се следи. А ако Осфрид настоява на подобно враждебно действие, Кършимин и Кърмойрия ще отговорят подобаващо, като ударят най-големите градове на колонията.
— Това е лудост — изсъска Орла: мнение, което явно бе изказвала пред него многократно.
— Не и ако няма никого, който да я защити — възрази Падриг.
— Гражданското опълчение е там — каза Яго. — Едва ли може да се каже, че градът е напълно уязвим.
— Почти — особено за обединените им армии. Бил съм в Кейп Триумф. Виждал съм състоянието на гражданското му опълчение. Ако се обединим с другите и се появим пред портите, градът вероятно ще се предаде без битка.
Орла се обърна рязко към него с проблясващи очи:
— Няма да щурмуваме портите им!
Той посрещна гнева й, без да трепне:
— Можеш да водиш хората си, както искаш. А аз ще водя моите.
— А ще ги поведеш ли към Кейп Триумф? — запита настоятелно Яго. Лъчезарното, дружелюбно лице, на което се бях възхищавала съвсем неотдавна, беше станало бледо и напрегнато. — Може би можеш да превземеш града без битка, но не можеш да го задържиш без такава. Знаеш това. Може да отнеме малко по-дълго време, но те ще доведат обратно армиите. Вероятно ще включат и флота.
За пръв път Падриг придоби вид, сякаш се колебаеше.
— Още не съм се съгласил на това — за голямо неодобрение на другите кланове. Върнах се тук да го обсъдя с бъдещата си съпруга, но единственият резултат бе, че бях посрещнат с още упреци.
— Не биваше да ги оставяш без никакви възражения. — Орла скръсти ръце и се отмести. — Трябваше да откажеш.
— Те ще потеглят със или без нас и оставиха на мен решението да се присъединя към тях по пътя. Взех най-доброто решение, което можех в онзи момент, Орла. — Още беше страховит, но в очите му проблясваше нещо, което ме накара да помисля, че въпреки спора наистина искаше одобрението й. — И наближава моментът, когато не може да се допусне това да продължи.
— Нямаше да продължи с вас още много дълго. — Трепнах, когато онзи стоманен поглед се насочи към мен, но не отстъпих от аргумента си. — Беше на път да избухне в централните колонии! Но ако можем да се свържем с хората, които са отговорни за това — онези, които наистина имат власт, можем да спрем всички схватки както по границата, така и във вътрешността.