— Струва ми се повече като божествено благоволение, щом продължават да се измъкват невредими. Сам казахте, че ангелите бдят над тях, господин Коул. Може би вашите гостенки носят някакво божествено послание за останалите от нас, а ние дори не го осъзнаваме.
Възцари се мълчание. Самюъл прочисти гърло и каза:
— Макар да е благоразумно да обмисляте начина, по който ангелите влияят на всичко в света, по-добре е тълкуването да се остави на по-опитните в изучаването на свещеното.
— Бихме се радвали да присъствате на службите някой ден, ако искате да научите повече — добави Гидиън.
Яго поклати глава ухилено:
— Не. Честно казано, изпитвам по-духовно чувство, когато работя навън на свеж въздух. Искам да кажа, огледайте се към слънцето и дърветата — дори тази буря. Урос е създал това. Църквата? Вие сте я построили.
— Нима предлагате богослужения навън, както правят аланзанците? — запита Дайна: ужас разкриви чертите й.
— О, боже мой, не съм еретик, госпожице Коул. Просто живея и отдавам почит на Бог според собствените си вярвания.
— Това е почти определението на ерес! — Самюъл отметна рамене назад и изглеждаше готов да изнесе проповед.
Забелязвайки това, Гидиън бързо каза:
— Е, беше дълга и тежка вечер. Навярно е по-добре да се съсредоточим върху честването на Урос, а не обсъждането му.
Самюъл, все още вглеждайки се внимателно в Яго, дори не мигна:
— Особено след като няма нищо за обсъждане.
— Разбира се, че не. Просто казвам, че може би всички ще се почувстваме по-добре, след като хапнем нещо за вечеря. — Гидиън може и да твърдеше, че се смущава на амвона, но умееше прекрасно да отбива удари. — Можеш ли да ядеш, Тамзин? Отложихме вечерята, когато започна бурята.
— Прекрасна идея. — Яго прикова усмивката си върху мен. — И какъв късмет, че дори не я пропусна.
Докато тръгвахме към кухнята, Дамарис ме хвана под ръка и ме задържа:
— Тамзин, чувствам се ужасно. Иска ми се да не беше носила онези доставки вместо мен. Нямаше да закъснееш, ако…
— Тихо — прошепнах и я прегърнах бързо. — Аз съм си виновна, че закъснях. Ти имаше нужда от тази почивка. Всичко сработи и почти си струваше да измръзна до смърт, та Дайна да се държи мило с мен. О, добре де, просто да не е ужасна.
Трудно беше да се присмивам твърде много на Дайна, когато поднесе поредната си отлична вечеря. Щом снегът по мен се стопи и се стоплих, ме обзе хищен апетит и погълнах бобената супа и листните зеленчуци, без да спра и за миг. Другите разказваха преживяванията си с бурята, а Ванеса разказа как се прибрала у дома с някакъв ученик, който живеел далече извън града.
— Снегът тъкмо започваше и толкова се радвам, че реших да говоря с майка му за намирането на учебник за по-напреднали. Иначе щях да се поболея от тревога как ще се прибере вкъщи! Толкова е умен. Жалко, че не могат да си позволят нищо ново, но ще направя импровизирана читанка, за да не скучае.
Яго изви вежда:
— Звучи, сякаш вие сте умната. Сигурно и самата вие четете доста.
Очите й засияха:
— О, да. Обожавам четенето. И ми липсва. По-рано дочитах по една книга на всеки няколко дни.
— Сериозно? Не си давах сметка, че зад тази красива усмивка има такъв начетен човек. И — чакайте малко? Какво? Това и трапчинки ли са на всичко отгоре? Леле. Знаете ли, добре е да поддържате ума си остър. Ако ви трябва нов материал, имам цял куп книги, които взех в Сътън. Исторически пиеси, романи.
— Тя няма нужда от такива неща — вметна Дайна. — Свещените писания ще поддържат остър ума й.
— Разбира се, разбира се. — Яго отново започна да яде, но не можа да мълчи много дълго. — Знаете ли, не помня кога за последен път съм ял нещо толкова вкусно. Госпожице Коул, не сте приготвили всичко това съвсем сама, нали? Усещам вкуса на дузина различни подправки. Сигурно сте накарали тези момичета да режат на ситно цял ден.
Дайна изглеждаше зашеметена от похвалата, а после, удивително, се изчерви от удоволствие:
— Всъщност… аз направих всичко, господин Робинсън. Готвенето е нещо, което приемам много сериозно. А вътре има само няколко подправки, при това основни. Може да се постигне много, ако човек умее да ги използва правилно.
Яго подсвирна тихо.
— Боже мой. Ще трябва един ден да се отбия с асортимента си от подправки и масла. Ако имате талант да създадете такова ядене от прости съставки, не мога дори да си представя какво бихте направили със съставки от цял свят.