Послуша ме и не каза нищо, ала само през времето, което му бе нужно, за да изяде гроздето. Прелистих една страница, въпреки че не бях прочела нито дума.
— Чух, че сутринта си имала посещение. — Започна да жонглира с две зърна от гроздето. — Шарлот спомена нещо за някакво тайнствено ковчеже.
Аха! Ето накъде духал вятърът, значи. Отпуснах книгата върху скута си.
— Коя дума от „дръж си устата затворена“ не разбираш?
Гидиън се ухили широко.
— Хей, това не е тъп и безсмислен разговор. Бих искал да разбера как й е хрумнало на Шарлот, че може да притежаваш нещо, което са ти подхвърлили Люси и Пол.
Беше дошъл, за да ме разпитва — че как иначе. Вероятно по поръчение на Фолк и компания, нещо от сорта на: „Бъди много мил с нея, тогава със сигурност ще ти каже дали и какво е скрила“. В крайна сметка да правят жените на глупачки, бе фамилното хоби на Де Вилърс.
Качих крака на дивана и седнах по турски. Когато бях ядосана, ми бе по-лесно да го гледам в очите, без долната ми устна да се разтрепери.
— Ами… попитай Шарлот, как й е хрумнало — отвърнах хладно.
— Вече го направих. — Гидиън зае поза като моята, така че сега седяхме върху дивана един срещу друг, като двама индианци във вигвам. Дали имаше обратния обичай на лулата на мира? — Според нея ти си се сдобила някак си с откраднатия хронограф, а брат ти, сестра ти, пралеля ти и дори вашият иконом ти помагат да го криеш.
Поклатих глава.
— Никога не съм предполагала, че някой ден ще го кажа, но явно Шарлот има прекалено развинтено въображение. Достатъчно е само да пренесем из къщата някакво овехтяло ковчеже и тя тотално откача.
— А какво имаше в него? — попита той не особено заинтересувано.
Боже, колко бе прозрачен!
— Нищо! Използваме го вместо масичка за игра на карти, докато залагаме на покер.
Идеята ми се стори толкова добра, че не успях да се сдържа да не се ухиля.
— „Аризона Холдем“? — запита Гидиън, този път по-внимателно.
Ха-ха.
— „Тексас Холдем“[22]. — Сякаш можеше да ме подхлъзне с такъв плосък трик! Бащата на Лесли ни бе научил да играем покер, когато бяхме на дванайсет. Той бе на мнение, че момичетата непременно трябва да владеят покера — ала защо, никога не ни издаде. Във всеки случай, благодарение на него знаехме всички трикове и бяхме световни шампиони в блъфирането. Е, Лесли и до днес се почесваше по носа, когато имаше добра ръка, но това го знаех само аз. — Както и „Омаха“, но по-рядко. Знаеш ли — наведох се напред, уж изпълнена с доверие, — вкъщи хазартните игри са забранени, в тази връзка баба ми е въвела няколко много строги правила. Всъщност ние с леля Мади, господин Бърнард и Ник започнахме да играем в знак на протест и от чист инат. А после започна да ни харесва все повече. — Гидиън бе повдигнал едната си вежда. Изглеждаше впечатлен. Не можех да го упрекна. — Може би лейди Ариста има право и комарджийството е началото на всички пороци — продължих да говоря. Сега вече бях в стихията си. — Първоначално залагахме само лимонени бонбони, но междувременно залозите станаха много по-високи. Миналата седмица брат ми изгуби всичките си джобни. Само ако лейди Ариста разбере за това! — Наклоних се още по-напред и го погледнах дълбоко в очите. — Така че не казвай на Шарлот, защото тя веднага ще ни изклюкари. По-добре е да си измисля небивалици за откраднати хронографи!
Изключително доволна от себе си, отново седнах, с изпънат гръб.
Гидиън продължаваше да изглежда впечатлен. Той ме наблюдава мълчаливо известно време, след което изведнъж протегна ръка и ме погали по косата. Самообладанието ми веднага се срути.
— Престани! — Той наистина използваше всякакви трикове! Мръсник! — Какво изобщо търсиш тук? Не се нуждая от компания! — За съжаление, изобщо не прозвуча толкова заядливо, колкото целях, а по-скоро — малко плачевно. — Не трябва ли да си зает с тайни мисии, в които да източваш кръвта на хората?
— Имаш предвид мисия Шалвари от вчера вечерта? — Той бе престанал да гали косата ми, ала улови един кичур и се заигра с него. — Изпълнена е. Кръвта на Елейн Бърли вече се намира в хронографа. — За две секунди се взря встрани от мен, в нищото. Изглеждаше тъжен, но после отново се овладя. — Липсват само опърничавата лейди Тилни, Люси и Пол. Ала тъй като вече знаем в кое време и под какво име са живели Люси и Пол, останалото е чиста формалност. Между другото, за лейди Тилни ще се погрижа още утре сутринта.