Игнорирах го и се обърнах към твореца на това произведение на изкуството.
— Но и другата рокля беше перфектна, мадам Росини.
— Да, знам. — Тя се подсмихна. — Прросто ще я използваме някой дрруг път.
— Мадам Росини, вие сте истински творец! — казах страстно.
— N’est-ce pas?[23] — Тя ми намигна. — И като такава, мога да си сменя мнението. В комбинация с бялата перрука, дрругата ррокля ми се стори безцветна. Тен като твоя изисква яррки comment on dit[24]… контррасти!
— О, вярно! Перуката. — Въздъхнах. — Тя ще развали всичко. Можете ли да ми направите набързо още една снимка?
— Bien sur.[25]
Мадам Росини ме настани на една табуретка пред тоалетката и взе телефона ми, който й подадох.
Ксемериус разпери крила, хвръкна към мен и се приземи непохватно точно пред порцелановата глава с перуката.
— Нали знаеш какво обикновено се въди в такива тупета? — Той отметна глава назад и погледна нагоре към напудрената бяла кула. — Срамни въшки със сигурност. Вероятно и молци. Евентуално и по-лоши неща. — Той вдигна драматично лапи. — Ще кажа само: ТАРАНТУЛА.
Спестих си коментара, че urban legends[26] са бабини деветини, и се прозях демонстративно. Ксемериус постави лапи на кръста си.
— Вярно е. А ти трябва да се пазиш не само от паяци, но и от някои графове, в случай че си позабравила заради опиянението ти от роклята.
За съжаление, имаше право. Но днес, току-що оздравяла и обявена от пазителите за годна да посетя бала, исках само едно: да мисля позитивно. И къде щеше да ми е по-лесно да правя това, ако не в ателието на мадам Росини?
Хвърлих на Ксемериус строг поглед, а после разгледах пълните с дрехи щендери. Роклите бяха коя от коя по-красиви.
— Случайно да имате и някоя в зелено? — попитах изпълнена с копнеж.
Замислих се за партито на Синтия и за костюмите, които Лесли предвиждаше за преобразяването ни в марсианци. „Трябват ни само зелени чували, няколко бърсалки за прах, празни консервени кутии и няколко топки от стиропор — бе казала тя. — С телбод и пистолет за лепило за нула време ще се превърнем в готини първокачествени марсианци. Така да се каже, модерни и живи произведения на изкуството, а няма да ни струва и стотинка.“
— Зелено? Mais oui[27] — отвърна мадам Росини. — Когато всички мислеха, че черрвенокосата изпосталяла закачалка ще пътува във врремето, използвах рразлични нюанси на зеленото. То подхожда перрфектно на черрвените коси и рразбирра се, на зелените очи на малкия бунтарр.
— Оо! — възкликна Ксемериус и я заплаши с лапа. — Навлизаш в опасна забранена зона, скъпа!
Имаше право. Малкият мръсник бунтар определено не беше в списъка на позитивните неща, за които исках да мисля. (Но ако Гидиън наистина цъфнеше на партито с Шарлот, тогава със сигурност нямаше да се разхождам там в чувал, а пък Лесли можеше да си говори каквото си ще за готиното модерно изкуство.)
Мадам Росини разреса дългата ми коса и с ластик я върза на тила.
— Между другото, той днес ще носи дрехи в зелено, тъмно морскозелено. С часове умувах над избора на плат, за да не се бият цветовете ви. Накрая още веднъж прегледах всичко на светлината на свещи. Absolument onirique.[28] Заедно ще изглеждате като морските цар и царица.
— ’Псолютно — изграчи Ксемериус. — И ако не умрете, ще си имате много малки морски принцове и принцеси.
Въздъхнах. Не трябваше ли да стои вкъщи и да следи Шарлот? Но той настоя да ме придружи до Темпъл, което някак си беше много мило. Ксемериус много добре знаеше, че се страхувам от бала.
Мадам Росини сбърчи замислено чело, докато разделяше косата ми на три и я сплиташе на плитка, която след това завъртя на кок и я закрепи с фиби за главата ми.
— Зелено ли каза? Да помисля. Имаме костюм за езда за XVIII век от зелено кадифе, освен това… о! Това ми се получи superbe[29]… вечеррен тоалет от 1922-ра от трревистозелена копррина в комплект с манто и дамска чантичка, tres chic[30]. Освен това напрравих няколко дубликата на ррокли от Баленсиага[31], които Гррейс Кели[32] е носила през шейсетте. Най-хубавата от тях е бална ррокля с цвят на листа от ррози, която също ще ти стои чудесно.
Тя вдигна внимателно творението перука. Снежнобяла и украсена със сини панделки и брокатени цветчета, донякъде ми напомняше на многоетажна сватбена торта. Дори излъчваше аромат на ванилия и портокали.
26
Градски легенди (англ.) — устно предавани преразказвани случки, чийто произход не може да се проследи, често преувеличени, изкривени или превърнати в сензация. —
31
Испанска модна марка, създадена през 1937 година, носеща името на създателя на цяла модна епоха — Кристобал Баленсиага (1895–1972). —
32
Известна американска филмова актриса, която през 1956 г. след брака си с Рение III става принцеса на Монако. Тя е майка на настоящия принц на Монако Албер II. —