И докато Харви с всяка своя пора попиваше нови познания, а здравето му заякваше с всяко вдишване на чистия въздух, „Тук сме“ следваше своя път, вършеше работата си из Бенкс, сребристосивите купчини добре натъпкана риба растяха все по-високо в трюма. Нито един ден работата не излизаше извън нормалното, но обикновените дни бяха много и следваха един след друг.
Естествено, човек с репутацията на Диско беше наблюдаван внимателно и следван от другите риболовни кораби, или както Ден казваше, „държаща го под око“, но той умееше прекрасно да им се изплъзва край насечения мъглив бряг. Диско отбягваше компанията им по две причини. Първо — искаше да осъществи собствените си намерения, и второ — той не понасяше смесването на флоти от различни нации. Повечето от лодките идваха от Глостър, сред тях — лодки от Провинстаун, Херуич, Чатъм и няколко от пристанищата на Мен, но екипажите им се събираха само един бог знае откъде. Рискът поражда безразсъдни действия, а когато се прибави и алчността, създават се добри условия за всякакви произшествия сред претъпканата флотилия, която като стадо овце се групира около някой непризнат водач.
— Нека ги водят двамата Джералдовци — говореше Диско. — Ние трябва да заемем място в Източните плитчини, въпреки че ако късметът ни проработи, няма да останем там дълго. Това място, на което сме сега, Харв, не се счита за добро.
— Не е ли? — запита Харви, който вадеше вода (той току-що се беше научил да изтегля вода с ведрото) след едно продължително осолване на риба. — Нямам нищо против да попаднем на някое лошо място, макар и за разнообразие.
— Единственото място, което бих желал да видя, е Източният бряг — обади се Ден. — Кажи, татко, нали няма да останем повече от две седмици в плитчините. Там ще срещнеш много хора, ако имаш нужда от компания, Харв. Тогава започва голямата работа. Нито веднъж няма да ядем навреме. Надигаш канчето, си гладен, и спиш, когато не издържаш повече буден. Ти вършиш добра работа, макар че дойде един месец по-късно, но иначе нямаше да можем да те приготвим в такава форма за Старата Дева.
От картата на Елдридж Харви узна, че Старата Дева е място с чудновато наименувани плитчини. Това беше крайната точка на пътешествието и при добър шанс уловът би бил голям. На картата Девата представляваше само една точица и Харв се удивляваше как Диско с неговия квадрант и лот успява да го открие. По-късно разбра, че както тази, така и всяка друга работа Диско вършеше еднакво добре, като непрекъснато помага на останалите. В кабината висеше дъска с размери четири на пет и Харви не проумяваше предназначението й, докато веднъж, след като три дни мъглата не се вдигна, чуха пронизителното изсвирване на сирена, чийто звук напомняше рева на слон — унищожител.
Бяха застанали на кратка стоянка, като влачеха котвата, за — да си спестят излишна работа.
— На тази ширина хоризонталните рейки трещят — отбеляза Дългия Джек. От мъглата изникнаха мокрите червени платна на някакъв барк9 „Тук сме“ също наду три пъти сирената според морската сигнализация.
По-големият кораб обърна назад марсела си с викове и крясъци.
— Френски е — измърмори презрително чичо Солтърс. — Навярно идват от Сен Мало. — Фермерът имаше набито око. — Почти останах без тютюн, Диско.
— И аз — обади се Том Плат. — Хей вие! Хей! Стойте там! Много добре. От Сен Мало ли сте?
— Да-а! Хей! Има от Кло Пуле, Сен Мало, Сен Пиер и Микелон — отговориха хората отсреща, размахаха вълнените си кепета и се засмяха. А след това всички заедно извикаха: — Дъската! Дъската?
— Донеси дъската, Дени. Да ме убиеш, ако мога да разбера как тези французи пъкат навсякъде, няма ги само в средата на самата Америка. Дълбочината на това място е четиридесет и шест, четиридесет и девет и това им е съвсем достатъчно.
Ден написа цифрите с тебешир на дъската, закачиха я на такелажа и откъм барка се чу хорово „мерси“.
— Няма да е хубаво, ако ги оставим да се изплъзнат така — предложи Солтърс, като си потупваше джобовете.
— А ти успя ли да понаучиш френски след последното пътуване? — запита Диско. — Не искам повече обиди по наш адрес. Престани да наричаш лодките от Микелон, с каквото ти хрумне, както стана при Льо Хейв.
— Ужасно зле сме с тютюна. Млади момко, ти не говориш ли френски?
— А, да… — отговори Харви сърцато и изкрещя: — Ей! Слушайте! Спрете! Чакайте! Идваме за тютюн.