— Ах, проклетото момче! Той никога не ми е казвал. Ето, в това бих се заслушал вместо в онези истории за железопътни линии и карети с понита.
— Той не знаеше.
— Като нещо дребно, което му се е изплъзнало от съзнанието, а?
— Не, аз ги пазех в тайна. Взех „Синята М.“ — товарен кораб по старата линия на Морган и Мак Куейд — едва това лято.
Диско се строполи на мястото си зад печката.
— Велики всемогъщи боже! Предполагам, че се подигравате с мене от самото начало. А знаете ли, че Фил Еърхарт излезе от същия този град преди шест, не, седем години, и сега е помощник-капитан на „Сан Хосе“ с едно прекъсване само от двайсет и шест дни. Сестра му все още живее тук и редовно чете писмата му на моята жена. Вие сте собственикът на „Синята М.“, товарния кораб?
Чейн кимна.
— Ако знаех това, веднага щях да обърна „Тук сме“ към пристанището.
— Но може би това нямаше да е така добре за Харви.
— Само ако знаех! Само ако той ми беше споменал за тази проклета линия, щях да разбера! Никога повече няма да вярвам на преценките си.
— Никога. Те имат добри екипажи. Така казва и Фил Еърхарт.
— Радвам се, че имам такава препоръка. Сега Еърхарт е шкипер на „Сан Хосе“. Това, което исках да зная, е — ще ми отстъпите ли Ден за година-две. Ще видим дали няма да можем да направим помощник-капитан от него. Бихте ли го поверили в ръцете на Еърхарт?
— Риск е да се вземе едно просто момче…
— Познавам един човек, който направи повече за мене.
— Това е друга работа. Вижте, не ви препоръчвам Ден, защото той е моя плът и кръв. Зная, че пътищата към Бенкс не са лесни, но той има много да учи. Може добре да направлява кораб, няма друго момче да умее това така добре, но ми се ще да не е така слаб по навигация.
— Еърхарт ще се погрижи за това. Един-два курса той ще бъде юнга, а след това ще напредне. Предполагам, че вие ще се заемете с него през зимата, а на мене ще ми трябва в началото на пролетта. Зная, че е дълъг пътят по Тихия океан…
— Пфу! Ние от нашето семейство — живи или мъртви, сме по цялата земя и по всички морета.
— Но искам да разберете и държа на това. Всеки път, когато искате да го видите, ще ми казвате, аз ще ви уреждам транспорта. На вас няма да ви коства нито цент.
— Ако бихте желали да се поразходите с мене, да отидем у дома, за да съобщите това на жена ми. Аз направих вече толкова грешки в преценките си, че ми изглежда като сън.
Те отидоха до бялата със сини черчевета къща на Трууп, която Чейн оцени за хиляда и осемстотин долара. Една стара лодка в предния двор беше пълна с латинки. Имаше закрит сайвант, превърнат в музей на морски трофеи. Там ги очакваше едра жена, тиха и сериозна с помътнели от дълго взиране в морето очи. Когато чу предложението на Чейн, тя уморено се съгласи.
— Всяка година само от Глостър губим по стотина души, господин Чейн — каза тя. — Около стотина момчета и мъже. Вече така проклинам морето, като че е живо и може да ме чуе. Бог не е дал на хората котви. Вашите екипажи, разбирам, че тръгват направо и се връщат отново право у дома.
— Право като ветровете, които са ги подгонили. Давам премии за рекордни пътешествия. От стоенето в морето чаят не става по-добър.
— Когато беше малък, Ден играеше в склада и се надявах, че и като порасне, ще се занимава с това. Но когато се научи да кара лодка, разбрах, че няма да се откаже от нея.
— Корабите са с хоризонтални рейки, майко, железни и хубави. Помниш ли какво ти четеше сестрата на Фил, когато получаваше писмата му?
— Никога не съм мислила, че Фил лъже. Той е много смел, както повечето мъже в морето. Ако Ден е способен, господин Чейн, той може да отиде. Завинаги.
— Тя просто ненавижда океана — обясни Диско, — а аз не зная как да ви се отблагодаря.
— Баща ми, най-старият ми брат си отидоха по този начин, а също и двамата ми племенници и мъжът на сестра ми — каза тя и отпусна тъжно глава на гърдите. — Искате ли да знаете как загинаха всички?
Чейн си отдъхна, когато Ден се върна и прие предложението с по-голямо удоволствие, отколкото би могъл да го изрази с думи. Наистина, предложението означаваше ясен и сигурен път на осъществяване на всички желани неща, но Ден повече мислеше как ще командува вахтата на просторната палуба и ще разглежда далечните пристанища.
Госпожа Чейн говори лично с неоценимия Манюел за спасението на Харви. Изглежда, че парите не го привличаха. Притиснат силно, той каза, че би взел пет долара да купи подарък за едно момиче.
— Как бих могъл да приема пари, когато така лесно си изкарвам храната и тютюна? Независимо дали искам или не искам, вие ще дадете нещо, така ли? Е, добре! Щом желаете да ме наградите, направете го по друг начин. Тогава можете да дадете колкото искате — и той я представи на един намръщен португалски свещеник, който разгъна дълъг, колкото расото му списък на крайно бедстващи вдовици. Понеже беше последователна унитарианка11, госпожа Чейн не симпатизираше на убежденията им, но изпълни молбата на този смел млад човек.