Ваймс не нададе радостен възклик. Дори не се усмихна. Така поне се надяваше — все гледаше да не се усмихва, стига да може, но се поздрави за цивилизованото си държание спрямо О’Трепка. След обвинение за съучастие в убийство О’Трепка нямаше как да не си отвиси зад решетките, но пък там също имаше две и двеста и ако всичко сработеше според надеждите му, О’Трепка би могъл да открие, че си кюта там комфортно и може би даже по-кратко от обичайното.
— Благодаря ти, Тед — кимна Ваймс, — ще проверя случая. Междувременно ще те оставя в способните ръце на околийски Левак, за когото затворникът е свещен като скъпото му старо мамче, повярвай ми. — Той хвана бравата, за да излезе, и поспря, като че ли току-що съвсем случайно го е споходила важна мисъл.
— Двуволски, а? Така не се ли движи два пъти по-бързо?
И ето че О’Трепка веднага се прояви като корабен експерт:
— Ами всъщност не, ама може да влачи повече товар, дори нощем, разбирате ли? Те, корабите с един вол, трябва да спират през нощта, за да може добичето да се нахрани и да си почине малко преди изгрев, а туй струва време и пари, откъдето и да го погледне човек. — Затворник или не, Тед вече беше самозван просветител на клетите невежи. — С два вола обаче е друго, единият може да си подремва, докато другият опъва хомота. Предполагам, че този влачи три-четири баржи подире си, дето не са чак толкоз много за един вол по туй време на годината, и то надолу по течението. — Той подсмръкна. — Аз исках да съм кормчия на волски кораб, ама естествено, проклетите зуни[30] ми направиха сечено. Изкарах един сезон на такъв, ринех тора и храних добичето, ама предпочитам пуйките.
— Как му е името на тоя кораб? — внимателно попита Ваймс.
— О, всички го знаят! Той е най-големият по реката. Всеки знае „Чудната Пути"!
Вътрешните монолози могат да протекат доста скоростно и Ваймс набързо прехвърли един: „Да видим сега. О, да, почти със сигурност е имало капитан, чиято жена се е казвала, да речем, Путилопея, но името е било твърде дълго, затова е нарекъл кораба, както й е казвал на галено, понеже я е обичал страшно много. Ето, готово. Няма нужда да задълбаваш още по темата, защото има толкова много думи, букви и срички, които ти пълнят главата, че ако вземеш да си я блъскаш над тях, по-добре хич да не ставаш от леглото." И така, въвел ред в мислите си, той отпусна стягата на глупаво смутената си маска и каза:
— Благодаря ти за съдействието, Тед, но ако ни беше казал по-рано, можехме вече да сме догонили проклетия кораб!
О’Трепка го зяпна втрещено.
— Да догоните „Пути"? Бога ми, сър, че то и еднокрак може да го догони! Това е тежкотоварен кораб, не някаква хвърчилка! И цяла нощ да пътува, едва ли е минал завоя при Фендер. По целия път има завои, разбирате ли? Мене ако питате, и един километър няма без завой! А и е пълно със скали. Без майтап, по старата Негодяйка трябва да криволичите толкова много, че често си пресичате собствената диря.
Ваймс кимна.
— Едно последно нещо, Тед. Припомни ми отново… Как точно изглежда господин Стретфърд?
— О, ами нали ги знаете тия, сър, някак никакви. Не знам на колко години е. Има-няма към двайсет и пет. Може би двайсет. С някак миша коса. Странно, ама не си личи да има някакви белези. — Тед изглежда се смути от тези оскъдни сведения и сви рамене. — Горе-долу средно висок. — Той зарови из главата си за подробности и се предаде. — Честно казано, някак си прилича на всички останали, сър, тъй де, докато не се ядоса — лицето на Тед светна, — ама тогава си прилича баш на Стретфърд.
Уиликинс седеше на пейката под кестена и отморяваше, положил спокойно ръце на скута си. Биваше го в това. Имаше талант да се отморява, какъвто убягваше на Ваймс. Сигурно беше някакъв прислужнически чалъм, помисли си капитанът. Ако нямаш нищо за вършене, не вършиш нищо. Тъкмо сега и на него би му дошла добре малко отмора. Докато той си стои тук, вещественото доказателство сигурно се изнизваше по течението, но съдейки по чутото, със скорост, която би могъл да задмине едва ли не пеша. За съжаление Сибил беше права. На тази възраст човек трябваше да бъде разумен. Понякога се налага да поемеш дъх, докато все още можеш. Той седна до помощника си и подхвана:
30
Племената на речните корабоплаватели се срещат навсякъде из равнините Сто. Говори се, че са неспособни да лъжа, макар че тази информация е дадена от самите зуни, предизвиквайки, тъй да се каже, философска енигма. Безспорно се твърди, че за тях концепцията за лъжа е толкова трудна за разбиране, че малцината, успели да усвоят техниката, биват високо почитани и получават висш пост в зунското общество.