Треска се ухили широко.
— Командире, като дойде тук долу, може да ви се наложи със сила да го спрете да ви целува по бузите. Госпожа О’Стър му е щерка.
— С радост съдействах — кимна Ваймс, оглеждайки се отсъстващо. — И така, би ли казал на тези господа, че ми трябва бързо возило, нещо достатъчно чевръсто да догони онзи кораб, и приличен екипаж, който да го управлява, и ги искам сега. А докато чакам, някой да ми донесе чиста куртка и сандвич с бекон… без авек.
— Имат доста пъргав катер, командире, за преследване на контрабандисти!
— Добре. И ми намери шашка. Винаги съм искал да изпробвам една. — Ваймс помисли за момент и додаде: — Нека са още два сандвича с бекон. И още доста кафе. И още един сандвич бекон. И, Треска, ако можеш да изровиш шишенце с онзи прочут кафяв сос на „Меркел и Стингбат", кълна се, че ще те повиша в сержант веднага щом ти свърши нарядът тук. Щото всеки, който може да открие истински „долен и мръсен" анкх-морпоркски сос в Куирм, родината на петстотин проклети вида майонеза, без да ослепее от оплюването, заслужава да бъде сержант във всяка полиция!
И тогава, понеже каквото и да държеше Сам Ваймс на крака, се изчерпа, той се свлече възнак на земята, сънувайки сандвичи с бекон и кафяв сос.
Дори редови страж Треска, или понастоящем и.д. капитан Треска, би се съгласил, че не е най-острият нож в долапа, но не е за вярване какво може да се направи с тъп инструмент. Той хукна да изпълнява това престижно поръчение, но беше спрян от един куирмски полицай:
— Херинг![32] Чувал ли си за някакъв страж на име Пети Льольо Артоа?
— Лудичкия Артър ли? Да, той е от нашия участък!
— Е, най-добре ела бързо, друже, щото е в нашия участък. Дребничък, ама здравеняк, а? Неколцина от колегите му се изсмели, така вика, ама според мен вече са си взели поука… по трудния начин, както стана явно. Май е изпратен да намери команданте Ваймс.
Сам Ваймс се събуди от свинския кошмар, за да открие, че лежи върху купчина чували в някаква дупка из доковете. И.д. капитан Треска внимателно го подхвана и криво-ляво го пренесе до груб плот, зад който някакъв готвач се вихреше над цвъртящите съставки на сандвич с бекон, или по-точно няколко сандвича с бекон.
— Поразписка се — призна Треска, — като настоях да не слага майонеза, но в момента няма грешка, командире. А тука имам едно неотворено шишенце от най-доброто на „Меркел и Стингбат", сър, единственото в града. Само дето се опасявам, че ще трябва да ядете пътьом, ама готвачът ще сложи сандвичите в тенджерка, с жар отдолу да ги държи топли. Нямаме време, сър. Катерът ще тръгне след десет минути.
Тикна тефтер под носа на Ваймс.
— Какво е това?
— Подписът ви за повишаването ми в сержант, командире — предпазливо каза Треска. — Надявам се да не възразявате, ама нали обещахте, сър.
— Браво на теб — одобри Ваймс. — Всичко трябва да е в писмен вид.
Треска се поизпъна от гордост.
— Уредих на борда да има избор от шашки за вас, командире.
Ваймс се навря в новата си куртка и като измъкна глава, каза:
— Искам и ти да дойдеш, Лъчеперко. Знаеш кое как е тук по-добре от мен. Между другото, какво направихте с пленника?
— Кой пленник, командире? — поинтересува се Треска.
Кръвта на Ваймс се смрази за момент.
— Не намерихте ли един, завързан на „Пути"?
Треска изглежда се притесни.
— Не, сър, като отидохме, вече нямаше никого. Беше страшна бъркотия. Съжалявам, сър, не знаехме!
— Нямаше и как, по дяволите! Извинявай, че викам, ама ако куирмската полиция си мисли, че слънцето изгрява от задника ми, иди им кажи, че трябва да търсят младеж на име Стретфърд. Той е най-малкото двоен убиец… безскрупулен и вече сигурно въоръжен. Кажи им, че ще направят услуга на всички, като проверят отново кораба, ранените и всички младежи в тяхната болница, а също и че трябва веднага да изпратят съобщение по щракалките до участъка на Псевдополис. В него да пише, че командир Ваймс иска двама от хората му да яхнат един големски кон и да спрат чак в резиденцията на Рамкин, за да охраняват лейди Сибил и малкия Сам. Не искам да се мотаят. Знам, че това са лоши новини, но Стретфърд е психар — трябва да побързат!
— Извинете, командире — обади се един от куирмските полицаи, — ние тук говорим доста добре морпоркски. Всички тук говорят морпоркски. Ако ни чуете да си говорим на куирмски, то е, защото искаме да си кажем нещо зад гърба ви. Нарежданията ви са приети, командир Ваймс, ще изпратим вашето съобщение и ще проверим навсякъде за убиеца ви, както и ще се погрижим за ранените. А сега, моля ви, побързайте за катера. „Кралицата на Куирм" е доста стара, само на крачка от брака. Нашият катер би трябвало да я настигне за няколко часа. Ще тръгваме ли?
32
Когато редови страж Треска се присъедини към полицията, незабавно му лепнаха прякора Лъчеперко, понеже така работят полицейските глави.