Поотпускайки обятията си, лейди Сибил възрази:
— Не, Сам… е, може би донякъде, но няма да повярваш колко бързо се носят вестите по реката. Очевидно си стоял отгоре на рубката на „Чудната Пути" и си се сражавал с някакъв убиец, който е стрелял по теб с арбалет и стрелата е отскочила!
Доколкото разбрах, това ще бъде отразено в утрешния вестник с голяма художествена импресия! И аз отново няма да знам къде да заровя глава! — Сибил не можеше да се сдържа повече и избухна в смях. — Е. Сам, за вечеря можеш да си поръчаш всичко, каквото ти е по душа.
Ваймс се наведе и й прошепна нещо, при което жена му го плесна по ръката с думите:
— Може би по-късно!
Вече чувствайки се донякъде окрилен, Ваймс запита:
— Не можах да не забележа, че мостът е страшно пострадал?
Сибил кимна.
— О, да, скъпи. Бурята беше ужасна, нали? Отнесе цялата централна арка и всичките три безочливки.[35] Помня ги още от детството си. Майка ми все ми закриваше очите с ръка, като минавахме по моста, така че ми станаха доста интересни, особено онази, която си почесваше задника. — Усмивката й се разшири. — Но не се притеснявай, Сам, голи девойки лесно се забелязват.
Ваймс се успокои от усмивката й, но миниатюрното предателско подозрение го жегна отново. Мислеше си, че се е отървал от него, но проклетото нещо не спираше да се връща. Ето защо той прочисти гърло и запита:
— Сибил, ти обсъди ли плановете за отпуска ми с Ветинари?
Сибил явно се изненада.
— Ами да, разбира се. Той, формално погледнато, ти е началник все пак. Само формално, разбира се. Поговорихме по въпроса на някакъв благотворителен прием, струва ми се. В момента не мога да си спомня на кой от всичките. Но нямаше никакви проблеми. Той беше на мнение, че е крайно време да си отдъхнеш прилично от твоите подвизи!
Ваймс беше достатъчно разумен да не изрече думите, които му дойдоха на върха на езика. Вместо това подметна внимателно:
— Ъ-ъ, значи идеята да дойдем в резиденцията не е негова, а?
— Честно казано, Сам, беше доста отдавна. Но и двамата ти мислим най-доброто, както сигурно знаеш. Говорихме най-общо по въпроса и това е всичко, наистина.
Ваймс не задълба повече. Никога нямаше да разбере със сигурност. Пък и топката, тъй да се каже, беше литнала.
По-късно същия ден Сам Ваймс в цялата си съвкупност се топна в огромната баня, като остави само носа си да стърчи над водата. След време излезе с чувството, че си е съвсем същият, но поне доста по-чист. Подписаните показания бяха в трезора, а когато трезорът е на Рамкин, в него не се влиза просто ей така. Първо трябваше да въведеш комбинация, с нея да отвориш един по-малък, но въпреки това опасно обезопасен сейф само за да извадиш ключ, с който след това трябваше последователно да отвориш ключалки, скрити в три отделни часовника в резиденцията, като всяка задвижваше часовников механизъм. Сибил му разказа колко скъпи спомени имала от дядо си, който си скъсвал задника, по неговите думи, да търчи надолу към главния салон, за да пъхне ключа в последната ключалка, преди часовникът, който задейства първата ключалка, да изключи и най-вече преди да паднат гилотините. Пазим си нашето, спомни си Ваймс, когато го пробва. Е, безспорно не се бъзикаха. Вече беше с дрехи, които не миришеха на риба. И сега какво?
Беше приятно да се разхожда отново с малкия Сам. Таткото тръгнал на възпитателна разходка със синчето, нали? Направо картинка.
За съжаление тази картинка включваше в далечен план сержант Детритус, който се сливаше с пейзажа. Всеки страж от тролската раса можеше да изпълни подобна задача просто като си махне бронята и забоде стръкче здравец зад ухото си, при което, тъй като природата му бе скалистокаменна, се превръщаше в част от пейзажа без ни най-малко усилие. Троловете стражи обикновено носеха гигантски версии на стандартната стражева екипировка, понеже силата на едно ченге до голяма степен се корени в това да изглеждаш като ченге.[36] Съображенията за сигурност нямаха място тук. Съществуват какви ли не оръжия, които в умели ръце могат да пробият стоманена броня, но единственият им ефект върху гол трол е, че го вбесяват.
В момента обаче Детритус не успяваше да се направи на незабележим. Той беше телохранител, дума да няма, при това носеше и миротвореца, който наистина можеше да направи онова, дето го пишеше в указанията. Някои оръжия са за еднократна употреба. Многоцевният арбалет на Детритус можеше да кара по цяла седмица. И някъде, където Ваймс не можеше да го види, което означаваше, че и никой друг не може, се намираше Уиликинс. Ей ти, значи, картинка: таткото, извел синчето си на разходка при наличието на достатъчно огнева мощ да избие цял взвод.
35
Трите безочливки очевидно бяха дъщерите на Слепия Йо (но нали знаете как клюкарят хората). Казваха се Голотия, Срамотия и Съблазна.
36
Тоест нещо по-голямо, отколкото всъщност е, което става много гадно, ако решиш, че можеш да се заядеш с него, понеже си се налял до козирката с бира.