Керът се облегна назад.
— Е, Веселке, как е Фред?
— Ами всъщност не видях, ъм, кой знае какво…
— Това беше голямо „ъм", Веселке.
Проблемът беше, че капитан Керът имаше дружелюбно, честно и открито лице, което те караше да искаш да му кажеш истината. Фактът, че сержант Дребнодупе въздишаше тайно по капитана, изобщо не помагаше. Така де, макар че доста го одумваха, технически погледнато, той също беше джудже, нали така, пък и никой няма власт над сънищата си.
— Ами… — неохотно започна тя.
Керът се наведе напред.
— Да, Веселке?
Тя се предаде.
— Ами, сър, става дума за ънгю. Нали сте от Меден рудник… Натъквал ли сте се на много гоблини там?
— Не, но знам, че това е тяхната религия, ако може така да се нарече.
Веселка Дребнодупе поклати глава, като се мъчеше да разкара от главата си откъслечните размишления относно ролята на една сравнително висока табуретка в отношенията между мъж и жена, и си напомни, че улавя погледа на сержант Златочук от участъка в Кукличките всеки път, когато тя му хвърля по някой поглед, случеше ли се да се срещнат при патрулирането. Този улов на погледи може би щеше да се окаже доста резултатен, ако набереше смелост да го попита дали наистина е от мъжки пол.[22]
— Ънгюто не е религия, а суеверие. Гоблините не вярват в Так[23], сър. Те са диваци, варвари, само че… — Тя отново се поколеба. — Веднъж чух нещо, направо не е за вярване, ама те понякога си ядат бебетата, сър, или поне майката изяжда детето си, новороденото си дете, ако умира от глад. Може ли да повярвате, сър?
Ченето на Керът за миг висна, а тъничък глас се обади:
— Да, струва ми се, че мога, сержант, ако ме извините за намесата.
Е. И. Песимал дръзко изгледа израженията им и се опита да се поизправи още малко.
— Въпрос на логика е, разбирате ли? Няма храна? Но майката може да оцелее, като усвои обратно белтъците си, тъй да се каже, докато при липса на храна детето ще умре. Всъщност детето умира и в двата случая. Майката, от друга страна, може със съответното действие да оцелее достатъчно дълго, за да дочака храна и след време да роди друго дете.
— Що за счетоводителско обяснение! — избухна Веселка.
Е. И. Песимал запази спокойствие.
— Благодаря, сержант Дребнодупе, ще го приема като комплимент, понеже логиката е безпогрешна. Нарича се страшната логика на безизходицата. Отлично съм запознат с логицизма на оцеляването.
Столът изскърца, когато капитан Керът се наведе напред.
— Без да се засягате, инспектор Песимал, но може ли да ви попитам какви проблеми с оцеляването възникват при двойното счетоводство?
Е. И. Песимал въздъхна.
— Може да стане доста опасно към края на отчетната година, капитане. При все това взимам си бележка и бих искал да знаете, че съм изчел всички налични към момента мемоари, записки, бордови дневници и послания в бутилки — под последното, естествено, имам предвид послания, извадени от бутилки — и мога да ви уверя, че ще бъдете потресени от ужасяващите решения, които понякога трябва да бъдат взети от група хора, така че някои, ако не всички, да могат да оживеят. В класическия случай имаме корабокруширали моряци, бедстващи в неуправляема лодка насред океана с изключително малки шансове за спасение. По принцип процедурата е да си изядат взаимно краката, макар че рано или късно този запас, ако мога така да се изразя, се изчерпва. Тогава възниква въпросът кой да умре, за да оживеят някои. Страховита алгебра, капитане. — Чак тогава Е. И. Песимал се изчерви. — Прощавайте. Знам, че съм дребничък, хилав човек, но съм насъбрал голяма библиотека. Мечтая за опасни места.
— Достатъчно е само да се поразходите из Сенките, инспекторе — предложи Керът, — няма нужда да мечтаете. Веселке, продължи, моля те.
Веселка Дребнодупе потръпна.
— Ама чак да си изядеш собственото дете… не е редно, не съм ли права?
— Вижте, сержант — отново въздъхна Е. И. Песимал, — чел съм за подобни случаи и ако се замислите за развръзката, която се свежда или до смъртта на майката и детето, или до смъртта на детето, но евентуалното оцеляване на майката, се налага заключението, че нейното решение е правилно. В своята книга „Пиршество за червеите" полковник Ф. Дж. Масингям изрично споменава казуса във връзка с гоблините. Очевидно според гоблинския мироглед изяденото дете, което безусловно се е появило от майката, се връща обратно там, откъдето е дошло, с възможност да бъде родено отново в някой бъдещ момент, когато обстоятелствата са по-благоприятни, и поради това всъщност не е станало нищо лошо. Сигурно си мислите, че тази гледна точка едва ли издържа на критиките, но когато сте изправени пред страховитата алгебра, светът става доста по-различен.
22
Строго погледнато, полът на дадено джудже си остава тайна между него или според случая нея и неговата или според случая нейната майка, докато не решат да осветлят някого по въпроса, макар че по принцип е възможно да се установи, когато ги наблюдаваш внимателно и си набелязваш кой пие шери или леко бяло вино. За съжаление това не винаги върши работа с джуджетата полицаи, понеже както всички полицаи по света, те пият всичко достатъчно силно да им помогне да забравят с какво са се сблъскали през деня.
23
Според джуджешките анали вселената е създадена от писанията на Так, който се е самонаписал. Всички писмена са светени за джуджетата.