— Бих искал минутка-две да си поема дъх, госпожице О’Майна. Съжалявам, не съм вече толкова млад, както преди. Ще ви настигна. Какво изобщо мъкнем в тези торби?
— Плодове и зеленчуци, командире.
— Какво? За гоблините ли? Мислех, че сами си набавят храната.
Госпожица О’Майна се провря край него и продължи да лази нагоре в тъмното, като подвикна през рамо:
— Да, така е.
Ваймс приседна за малко със Сами да се съвземе и го попита:
— Как си, малкият?
Тъничък глас в тъмното отвърна:
— Казах на господин Свирчо да не се притеснява, тате, понеже той е малко глупав.
Като баща ти, помисли си Ваймс, и сигурно ще продължава да е така. Но беше тръгнал на лов. По един или друг начин беше тръгнал на лов. Нямаше значение кого преследва. Важно беше преследването.
Гневът помогна на Ваймс да изкатери и последния участък. Гняв към самия себе си и към който и да бе съсипал отпуска му. При все че беше тревожно — той искаше нещо да се случи и ето че стана така. Някой беше умрял. Понякога човек трябва да погледне себе си, преди да се оглежда наоколо.
Завари госпожица О’Майна и Сълзици на гъбка да ги чакат с още десетина… девойки. Гадаеше наслуки, тъй като още не беше открил надежден начин да различава един гоблин от друг, като се изключи, разбира се, Сълзици на гъбка, която имаше джобове по своето сари — нещо, което не беше виждал досега, а същото явно важеше и за останалите девойки. В момента Сълзици на гъбка очевидно беше хитът на сезона, що се отнася до посестримите й, които носеха дръзки остатъци от стари чували, плетени треви и заешки кожи. Бяха се насъбрали около нея, цвъртейки, по всяка вероятност гоблинският еквивалент на „О, миличка, изглеждаш зашеметяващо''.[24]
Госпожица О’Майна се промъкна до Ваймс и отбеляза:
— Знам какво си мислите, но това е само началото. Да носят разни неща, полезни неща, без да използват ръцете си… безспорно е крачка в правилната посока. — Тя дръпна Ваймс настрана от новосформиралия се клон на Женската асоциация, която вече беше привлякла интереса на малкия Сам, чийто свеж отпор да се наплаши от нещо явно бе спечелил девойките, довеждайки го дотам, където неизменно чувстваше, че трябва да бъде, а именно в центъра на вниманието. Това си беше талант.
— Ако искате да промените целия народ, трябва да почнете от момичетата — продължи госпожица О’Майна. — Това е логично. Те учат по-бързо и предават наученото на децата си. Предполагам, че се чудите защо се довлякохме дотук с тези торби?
Зад тях момичетата едно след друго пробваха сарито — тазгодишния задължителен артикул. Ваймс се обърна към писателката:
— Е, просто предполагам, но забелязах доста заешки кости наоколо, а съм чувал, че човек може да умре, ако кара само на заешко, само дето не знам защо.
Госпожица О’Майна светна:
— Виж ти, командир Ваймс, определено надминахте очакванията ми! Да, заешкото е бичът на гоблинската нация! Доколкото знам, то лишава организма от някои жизненоважни елементи, ако не се приемат и други неща. Общо взето, всякакви зеленчуци вършат работа, но мъжките гоблини смятат, че храната е храна, като е заек на шиш. — Тя въздъхна. — Джуджетата са наясно с проблема и са абсолютно фанатизирани по правилното хранене, както и вие щяхте да бъдете, ако прекарвахте повечето си време под земята. Само дето никой не си е направил труда да го каже на гоблините, не че щяха да го послушат, де. Ето защо поголовно страдат от лошо здраве и преждевременна смърт. Някои оцеляват, разбира се, най-вече онези, които предпочитат плъхско или целия заек, а не само по-очевидно ядивните части, или които просто си ядат зеленчуците.
Тя започна да развързва една торба със зелки и продължи:
— Бях в добри отношения с жената на главния тук, защото като се разболя веднъж, се погрижих да получи няколко свестни манджи. Той, естествено, се кълне, че оздравял, понеже направил магия, но жена му е изключително здравомислеща, а останалите мъже не се интересуват от приумиците на жените, така че те пъхат по някой плод или зеленчук в чорбите им, твърдейки, че са магически. Така децата им оцеляват и променяме света чорба по чорба. Така де, в случай че гоблините изобщо имат шанса да оживеят. — Тя тъжно погледна клюкарещите момичета и додаде: — Онова, което наистина им е нужно, е първокласен теолог, понеже, разбирате ли, те са съгласни с останалия свят и сами се мислят за боклуци! Вярват, че са извършили нещо много лошо много отдавна и заради това са живели както сега. Вярват, че сами са си го докарали на главата, тъй да се каже.
24
Както и да се произнася това на език, който в най-добрия случай звучи така, сякаш някой подскача с два крака върху много голям пакет с чипс.