Пет минути по-късно пребледнелият и едвам дишащ Сащисник подаде на Веселка малък лист хартия. Тя вдигна очи към него:
— Хоуондаленд? Мислих, че онзи тютюн идва най-вече от Клач?
Сащисник сви рамене.
— Е, вече имат плантации и в Хоуондаленд. При това стоката е добра. — Посъбрал малко смелост, Сащисник продължи: — Всичко си е надлежно платено, уверявам ви. Да, знам, че има контрабанда, но ние нямаме пръст в тая работа. Няма нужда, когато сделките са си доста добри, като се купува на едро. Всичко е записано в сметководните ми книги. Всяка доставка. Всяко плащане. Всичко е отбелязано както си трябва.
Веселка поомекна. Е. И. Песимал вероятно можеше да открие нещо вълнуващо за себе си нейде из сметководните книжа на Простолюдни. Все пак бизнесът си е бизнес. Но има бизнес и бизнес. Не си струваше да усложнява нещата. Тя стана.
— Благодаря ви много за съдействието, господин Простолюдни. Няма да ви безпокоим повече.
Сащисник се поколеба, но все пак попита:
— Какво става с Фред Колън? Той малко муфтаджия си пада, да ви кажа, ама дано да не му се е случила някоя беля. Не е било… отрова или нещо такова, нали?
— Не, господин Простолюдни. Пурата започна да му пее.
— Обикновено не правят така — неспокойно отбеляза Сащисник. — Ще трябва да си проверя стоката.
— Ако обичате, сър. И докато го правите, може би ще проверите дали няма нещичко за смъркане от този списък?
Продавачът на тютюн предпазливо взе списъка от нея. Устните му замърдаха и накрая отбеляза:
— Това е доста нещо за смъркане, да знаете.
— Да, сър — съгласи се Веселка. — Упълномощена съм да го изкупя.
Сащисник изглежда се сащиса донемайкъде:
— Какво? Полицай да плаща?
Да вървиш по улиците в компанията на Лудичкия Артър си беше трудна работа дори за джудже като Веселка Дребнодупе. Той беше висок около педя, така че ако му говориш, докато си вървите, приличаш на откачалка. От друга страна, искрено ненавиждаше да бъде вдиган на ръце. Просто трябваше да се примириш с това. Така или иначе, повечето минувачи правеха лек обход, като срещнеха Лудичкия Артър.
Като пристигнаха в участъка и отидоха да докладват на Керът, първите думи, с които ги посрещна, бяха:
— Знаеш ли къде има гоблински дупки, Веселке?
— Не, сър. Защо питате?
— По-късно ще ти разкажа. — Керът поклати глава. — Почти не е за вярване. Разбра ли нещо от стария Простолюдни?
Веселка кимна.
— Да, сър. Обсебената пура на сержант Колън без съмнение идва от Хоуондаленд.
Керът се втренчи в нея.
— Не знаех, че в Хоуондаленд има гоблини. Цялата фамилия Глуми е оттам. — Той щракна с пръсти. — Чакай само за момент.
Керът изтича надолу по коридора до бюфета и се върна, последван от редови страж Бижу Глума — жена, за която думата „едра" просто не вършеше работа. Всичко в нея беше, тъй да се каже, с фамилен размер, включително нейното добродушие. Всички харесваха Бижу. Тя сякаш беше извор на веселие, винаги намираше по някоя ободрителна дума за всеки, дори когато хванеше по едно пиянде във всяка ръка, за да ги метне в патрулната кола.
След кратка серия от въпроси Бижу обясни:
— Татко ме изпрати там миналата година, помните ли, искаше да открия корените си. Честно казано, не се посветих особено на това. Хубаво време. Мързелив живот. Не особено вълнуващ наистина, освен ако не се опитате да погалите някоя от тамошните котки, че стават доста необуздани. Ни веднъж не съм чувала да има гоблини там, пък и ми се струва, че мястото не е като за тях. Прощавайте, капитане, мога ли да се върна към чая си сега?
Последвалата тишина бе нарушена от Керът:
— Хоуондаленд е на месеци оттук по вода, а даже да успеем да убедим магьосниците да ни заемат метли, те не работят много добре над вода. Някакви идеи?
— Кривунци! — възкликна Лудичкия Артър. — Нема проблемо! Я можем да стигнем там за нема и ден, че знайш.
Те се втрещиха в него. Лудичкия Артър беше достатъчно мъничък, за да язди всяка по-едра от средно голям ястреб птица. Въздушните му сводки за задръстванията на трафика в града[27] представляваха своеобразна част от живота по улиците на Анкх-Морпорк, но чак до друг континент?
Той се ухили.
— Eпa нали у последно време се бех позапилел мънинко, оти се срещнах с братлетата ми, Нак Мак Фигъл. Епa они си фъркат бая с разни пилци, а па има и нещо, дето му викат петльова стъпка, то е една такава врътка с крака, чат ли сте? Eпa я съм си съвсем изпечен да я врътна, че знайте.