— Това са три епа-та в едно изказване, Артър — отбеляза Ангуа сред смеха на останалите стражи. — Взел си да се вживяваш в тая фигълска история, а?
— О, мож си се хилиш, ама я съм едничък сред вазе, смарангесници, дека си знай що има толкоз много грамадански пилци над градо по туй време на годината. Анкх-Морпорк е жегав! Видите ли големите кълбища дим и пари? Туй си е все жега. Дига те нагоре, возиш се на аванта, па ветъро ти вее под крилата. Чували ли сте за скришнио албатрос? Не, щото сал я и професоринът по орнитология у университето го знаем, а па смарангеснико го знай, оти я му го рекох. Ако не е у брачнио сезон, ич не каца доле по земята. И не е само туй, дека е шантаво. Он си е орел, дека се маскира на албатрос. Право си е кат акула у небето, а па мене ми се чини, дека един такъвичък ме урежда отсекъде. Они си го аресват градо. Въртят се там, дека нивга не ще ги зърнеш, ако не знайш де да зяпаш. Все има по некой наоколо, а па я мога йоще днеска да тръгна. Кво че кайте?
— Ама няма ли да измръзнеш толкова високо в небето? — обади се Керът.
— Eпa знам си я, дека термогащите ми мож и да не стигнат, та затуй на думата „бренди" че земе да се намеси у разговоро. Не ми бери грижа, капитане. Има-нема съм се върнал за две слънца.
— Кога значи? — уточни Ангуа.
Лудичкия Артър подбели очи.
— След два дни, капитане, за русокоски кат теб.
На Лудичкия Артър всъщност му отне само час да открие хрисимо изглеждащата птица, която си хвърчеше щастливо високо над града, напълнила търбух с любезното съдействие на една чайка, чиито пера още се сипеха към градския пейзаж под нея. Скришният албатрос нямаше врагове, които да не може лесно да преглътне, и почти не обърна внимание на безличния и сравнително безвреден ястреб, който закръжи над него, точно до момента, в който се оказа с Лудичкия Артър на гърба. Албатросът заизвива шия, но не можеше да достигне фигъла, седнал удобно с ръце през врата му. Лудичкия Артър беше привърженик на меките методи за опитомяване на диви животни.
Скришният албатрос се опита да набере още по-голяма височина, възползвайки се от огромния безплатен лифт, както въздушният поток над Анкх-Морпорк беше известен и възприеман сред птичето общество, а Лудичкия Артър използва времето да разучи екипираната с молив миниатюрна карта на света. Наистина не беше трудно. Като цяло географията не можеше да се сбърка, нито очертанията на континентите, където по общо мнение, корабите имаха навика да акостират. Лудичкия Артър беше световен експерт по гледане отвисоко, което го забавляваше, защото повечето хора, които искаха да видят Лудичкия Артър, трябваше да погледнат надолу. Е, рече си той, давай да даваме!
Номерът се наричаше врътката и фигълите от Кредище надлежно бяха показали на брат си как става, дори когато е яхнал голяма птица.
Жителите на Анкх-Морпорк вдигнаха очи към трясъка високо горе, а после, понеже небето си остана ясно, изгубиха интерес, без изобщо да разберат, че в същото време върху един шашнат скришен албатрос седи един страшно доволен фигъл, настанил се сред перата и заръфал парче твърдо сварено яйце и петсантиметрова филия хляб, които бяха дажбата му за пътуването,[28] докато вселената се втурна покрай тях със звук, подобен на уишшиииуууууу.
След около четири часа в мрака Ваймс бе събуден от подскачащо върху леглото и следователно върху Сам Ваймс хлапе, което викаше:
— Уиликинс намери една птица, дето току-що е умряла, тате! Мама каза, че мога да я ди… сектирам, ако кажеш, че няма проблем, тате!
Ваймс успя да избъбли:
— Да, добре, щом майка ти казва така — и потъна отново в чернотата, която се разстла около него. Той се чу да мисли: „Призоваващият мрак може да ми каже всичко, което ми трябва да знам, и това е истината. Но истината, която ми казва, самата истина ли е? Как да разбера това? Ако разчитам на нея, по някакъв начин ставам зависим от нея. Или тя става зависима от мен? Може би сме обвързани с мрака? Може би той ми помогна под Куумската долина и затова светът е по-добро място? Мракът нали няма причина да лъже? Винаги съм харесвал нощта, нейното мъртвило, онези нощи, които са черни като в рог, и кучетата стават безпокойни, а овцете прескачат стоборите от ужас. Мракът винаги е бил мой приятел, но не мога да го оставя да ми бъде господар. Рано или късно ще трябва да положа клетва и ако излъжа, аз, полицейският стожер, какъв ще съм тогава? Как ще мога някога да смъмря ченге за това, че си е затворило очите за нещо?
28
Тъй като беше фигъл, Лудичкия Артър беше много икономичен за изхранване, защото съпоставяйки размера му с останалите стражи, той изяждаше за година онова, което те изяждаха за седмица. Макар че трябва да се признае, че съобразно размера му той можеше да изпие повече алкохол на седмица, отколкото всеки човек за година.