Тя знаеше, че се нуждае от голямо състояние, за да упражнява изкуството си с подобаващ размах; предпочете да се оттегли, вместо да изневери на принципите си. Освен това бе твърде неприятно да се състезава с лекомислени хлапачки. Мрачният апартамент на „Араос“ се оказа непосилно скъп; на 6 юни Теоделина Виляр допусна неблагоприличието да умре в сърцето на Южния квартал. Нужно ли е да признавам, че, тласкан от най-искрената от всички аржентински страсти — снобизма, се бях влюбил в нея и смъртта й ме трогна до сълзи? Читателят навярно и сам се е досетил.
По време на бдение процесът на разлагане възвръща някогашните черти на покойника. В онази смутна нощ на 6-и Теоделина Виляр за миг стана същата, каквато беше преди двайсет години — сякаш с вълшебна пръчица; чертите й отново добиха онова властно изражение, което придават надменността, парите, младостта, съзнанието, че си каймакът на обществото, липсата на въображение, ограничеността, плиткоумието. Мислите ми бяха приблизително следните: никой от многобройните образи на това лице, което не ми е давало мира, няма да се отпечата в паметта ми тъй ярко, както този; редно е той да бъде последният, след като се оказа и първият. Оставих я строго неподвижна сред цветята да усъвършенства презрението си към смъртта. Когато си тръгнах от там, навярно е било два часа през нощта. Обичайните редици от ниски едноетажни къщи бяха добили онзи абстрактен вид, който често добиват нощем, когато мракът и безмълвието опростяват формите им. Опиянен от едно почти безлично състрадание, вървях из улиците. На ъгъла на „Чили“ и „Такуари“ видях отворена кръчма. За мое нещастие в тази кръчма трима мъже играеха труко258.
Във фигурата, която се нарича оксиморон, към дадена дума се прилага епитет с привидно противоречиво значение; така гностиците са говорили за тъмна светлина, а алхимиците — за черно слънце. Да си взема последно сбогом с Теоделина Виляр и после да изпия чаша ракия в някаква кръчма, бе своего рода оксиморон; изкушиха ме неговата вулгарност и изпълнимост. (Контрастът се усилваше от обстоятелството, че там се играеше на карти.) Поръчах си портокалова ракия; с рестото получих и Заир; погледнах го за миг; излязох на улицата, може би с начална треска. Мина ми през ум, че всяка монета е символ на неизброимите монети, чийто блясък изпълва историята и преданията. Помислих си за обола на Харон; за обола, който просел Велизарий259; за трийсетте сребърника на Юда; за драхмите на куртизанката Лаис260; за старинната монета, която предложил един от спящите от Ефес; за сияйните монети на чародея от „Хиляда и една нощ“, превърнали се впоследствие в хартиени кръгчета; за неизчерпаемия денарий на Исаак Лакедем; за шейсетте хиляди сребърни монети, по една за всеки стих от епопеята, които Фирдоуси261 върнал на султана, понеже не били златни; за златната унция, която Ахав262 наредил да заковат на мачтата; за безвъзвратно изчезналия флорин на Леополд Блум263; за луидора, чието изображение издало бягащия Луи XVI близо до Варен.
258
Вид игра на карти, от която Борхес бил очарован заради онова съчетание от съдба и шанс, което според него ръководи както човешкия живот, така и игрите; посветил й е есе и две-три стихотворения; изразът „за мое нещастие“ подчертава неумолимата привлекателност на играта, явно разказвачът не може да устои да не влезе в кръчмата — бел.прев.
259
Велизарий (ок. 504–565) — византийски пълководец; според едно предание завършил живота си в мизерия — бел.прев.
260
Лаис — гръцка куртизанка от V-IV в. пр.Хр.; на старини водила жалко и просешко съществуване, за което разказва гръцкият автор Атиней — бел.прев.
261
Фирдоуси (ок. 940-1020/1030) — персийски поет; тук се споменава една легенда за неговата поема „Шах-наме“ (994–1010), поднесена като дар на султан Махмуд Газневи. Вместо обещаните 60 000 жълтици султанът изплатил същата сума, но от сребърни дирхами; обиденият поет върнал парите — бел.прев.
262
Герой от романа на Х. Мелвил „Моби Дик“ (1851); тук става дума за епизод от глава XXXVI на романа — бел.прев.
263
Герой от романа на Дж. Джойс „Одисей“; споменатият епизод за белязания и незавърнал се при притежателя си флорин е разказан в глава XIV на романа — бел.прев.