През август реших да потърся съвет от психиатър. Не му доверих абсурдната си история изцяло; казах му, че много ме мъчи безсъние и постоянно ме преследва образът на някой случаен предмет, да речем, някакъв пул или монета… Скоро след това изрових от една книжарница на улица „Сармиенто“ екземпляр от „Urkunden zur Geschichte der Zahirsage“267 (Бреслау, 1899) от Юлиус Барлах. В тази книга бе изложена моята трагедия. От предговора ставаше ясно, че авторовата цел е „да събере в един том джобен формат всички документи, свързани с поверието за Заир, в това число четири произведения от архива на немския ориенталист Максимилиан Хабихт и оригиналния ръкопис на доклада на Филип Медоуз Тейлър“268.
Легендата за Заир е ислямска и по всяка вероятност датира от XVIII век. (Барлах оспорва пасажите, които Зотенберг приписва на сирийския историк Абу-л-Фида.) Захир на арабски означава „явен, видим“; в този смисъл е едно от деветдесет и деветте имена на Бога; простият народ в мюсюлманските земи нарича така „съществата или вещите, които имат страховитото свойство да остават неизличими в паметта и чийто образ в крайна сметка докарва хората до лудост“. Първото неопровержимо свидетелство принадлежи на персийския историк Лутф Али Азур.
В основополагащите страници на биографичната енциклопедия, озаглавена „Храм на огъня“, този полиграф и дервиш разказва, че в една школа в Шираз имало меден астролаб, „изработен по такъв начин, че който го види само веднъж, вече не е способен да мисли за нищо друго, затова владетелят повелил да хвърлят астролаба в морските дълбини, да не би хората да забравят Вселената“. По-обстойни са сведенията на Медоуз Тейлър, който е служил при низама на Хайдарабад и е написал прочутия роман „Confessions of a Thug“ („Изповеди на удушвача“). Към 1832 година Тейлър чул в предградията на Бхудж необичайния израз „той е видял тигъра“ (verily he has looked on the Tiger), с който обозначавали умопомрачение или святост. Казали му, че става дума за някакъв магически тигър, погубващ всички, които са го зърнали дори от разстояние, защото вече не можели да спрат да мислят за него чак до края на дните си. Някой разказал как един от тези клетници избягал в Майсур, където нарисувал тигъра в един дворец. След години Тейлър посетил тъмниците на онова кралство; в затвора на Нитур губернаторът му показал една килия, по чийто под, стени и свод някакъв мюсюлмански факир бил нарисувал (с твърде ярки цветове, които времето завоалирало, преди да ги изличи) един безкраен тигър. По изумителен начин този тигър бил съставен от множество тигри; надлъж и шир го прекосявали тигри, ивиците му били от тигри, обхващал цели морета, Хималаите и войски, които също изглеждали като тигри. Художникът отдавна бил умрял в същата килия; произлизал от Синд или може би от Гуджарат и първоначалната му идея била да начертае карта на света. Чудовищното изображение съдържало следи от това намерение. Тейлър споделил историята с Мохамед ал-Йемени от Форт Уилям; той пък му казал, че няма същество на тоя свят, което да е неспособно да стане Zaheer269, но Всемилостивият не допуска две неща да бъдат едновременно Заир, защото е достатъчно едно-единствено, да омагьоса цели тълпи.
Обяснил му, че винаги съществува един Заир и че в Епохата на Невежеството това бил идолът, наречен Яук, а по-късно — някакъв пророк от Хорасан, който носел покривало, обсипано със скъпоценни камъни, или златна маска270. Казал още, че Бог е непостижим.
Много пъти препрочетох монографията на Барлах. Не мога да разкрия точно какви бяха чувствата ми; спомням си с какво отчаяние разбрах, че вече нищо не може да ме спаси, спомням си вътрешното облекчение от съзнанието, че не съм виновен за нещастието си, завистта към онези хора, за които Заир не е бил монета, а мраморен къс или тигър. Да не мислиш за тигър, е лесна работа, разсъждавах аз. Спомням си и особената тревога, с която прочетох следния пасаж: „Един от коментаторите на «Голшан-е-Раз»271 казва, че, който е видял Заир, скоро ще види и Розата, и се позовава на един стих, вмъкнат в «Асрар Наме» («Книга за незнайното») от Аттар: «Заир е сянка на Розата и раздиране на Булото»“.
268
Филип Медоуз Тейлър (1808–1876) — английски писател, автор на екзотични романи, описващи живота в Индия — бел.прев.
270
Барлах отбелязва, че Яук се споменава в Корана (71, 23) и че пророкът е Ал-Моканна Забуления, но никой друг освен удивителния събеседник на Филип Медоуз Тейлър не ги е свързвал със Заир — бел.авт.; Яук — в мюсюлманската традиция име на едно от древните божества, за исляма въплъщение на дяволската съблазън — бел.прев.
271
Трактат на арабския философ Махмуд Шабустари (умрял 1320 г.), в който са изложени основните понятия на суфизма — бел.прев.