Два часа по-късно в същата стая сред журналисти, фотографи и полицаи инспектор Тревиранус и Льонрот спокойно обсъждаха случая.
— Няма какво да търсим под вола теле — рече Тревиранус и размаха дебелата си пура. — Всички знаем, че тетрархът на Галилея притежава най-красивите сапфири на света. Някой е искал да ги открадне и вероятно по погрешка е влязъл тук. Ярмолински се е събудил и крадецът се е видял принуден да го убие. Какво ще кажете?
— Възможно, но безинтересно — отвърна Льонрот. — Ще ми възразите, че на действителността не й се налага да е интересна, а аз пък ще ви контрирам, че действителността може и да е освободена от това задължение, но не и хипотезите. Във вашата импровизирана хипотеза огромна роля играе случайността. Пред нас лежи един убит равин и бих предпочел някое чисто равинско обяснение, а не въображаемите премеждия на измислен крадец.
Тревиранус се намръщи:
— Не ме интересуват „равинските обяснения“, както се изразихте, а само как да заловя негодника, който е намушкал този непознат.
— Непознат ли?! — възкликна Льонрот. — Ето събраните му трудове — и посочи високите томове, наредени в стенния шкаф. — „Защита на кабалата“, „Преглед на философията на Робърт Флъд“, буквален превод на „Сефер Йецира“, „Биография на Баал Шем“, „История на хасидите“, монография на немски върху Тетраграматона132, още една — за божествената терминология в Петокнижието.
Инспекторът ги погледна с уплаха, едва ли не с отвращение. После се разсмя:
— Аз съм един прост християнин. Вземете всички тия тухли, ако щете, нямам време да се занимавам с еврейски суеверия.
— Възможно е това престъпление да е част от историята на еврейските суеверия — промълви Льонрот.
— Както и християнството — осмели се да добави редакторът от „Yiddische Zeitung“. Беше късоглед, атеист и много стеснителен.
Никой не му отговори. Един от полицаите беше открил на малката пишеща машина лист хартия със следното незавършено изречение:
Първата буква на Името е написана.
Льонрот сдържа усмивката си. После — сякаш внезапно бе станал страстен библиофил или специалист по староеврейски — нареди да опаковат книгите на убития и ги отнесе в стаята си. След това, изгубил интерес към полицейското следствие, се зае да ги проучи. Една книга голям формат го запозна с учението на Израел Баал Шем Тов, основателя на сектата на благочестивите; друга — със съзидателната и унищожителна мощ на Тетраграматона, непроизносимото Име на Бога; трета — с тезата, че Бог има тайно име, в което е заключен (както в кристалната топка, приписвана според персите на Александър Македонски). Неговият девети атрибут, вечността — тоест непосредственото знание за всичко на тоя свят, което ще бъде или вече е било. Преданието изброява деветдесет и девет имена на Бога; хебраистите отдават несъвършенството на това число на суеверния страх от четните числа; хасидистите пък смятат, че тази празнота сочи наличието на стотно име — Абсолютното име.
След няколко дни редакторът от „Yiddische Zeitung“ го откъсна от ерудитските му занимания. Младежът искаше да поговорят за убийството, а Льонрот предпочиташе да обсъдят различните имена на Бога. В три колони журналистът съобщи, че детективът Ерик Льонрот се е заел да изучава имената на Бога, за да намери името на убиеца. Льонрот, свикнал с вестникарските профанизми, не се обиди. Един от онези книжари, които от опит знаят, че хората се подлъгват да купят какви ли не книги, публикува популярно издание на „История на хасидите“.
132
Хасиди — ултраконсервативно крайнодясно религиозно общество, чието име означава „праведните“; Тетраграматон — букв. четирибуквена дума. В религиозен смисъл — четирите букви JHVH, с които се обозначава името на Йехова — бел.прев.