Негърът, сякаш не чул думите му, отбеляза:
— Иде есен и дните се скъсяват.
— Достатъчно светло е за онова, което съм намислил — отвърна другият и се изправи. Застана стегнато пред негъра и му каза някак уморено: — Остави на мира китарата, днес те чака друго състезание.
Двамата тръгнаха към вратата. На излизане негърът промърмори:
— Току-виж и в това ми провървяло тъй зле, както и в първото.
Съперникът му отвърна сериозно:
— В първото не ти вървя зле. Само дето нямаше търпение да стигнеш до второто.
Вървяха редом, докато се отдалечиха на известно разстояние от къщите. Луната светеше ярко и равнината изглеждаше еднаква нашир и надлъж. Изведнъж се спогледаха, спряха и чужденецът си свали шпорите. Вече си бяха увили пончотата около лактите, когато негърът проговори:
— Само едно искам да ви помоля, преди да се захванем с тая работа. Да вложите в тоя бой цялата си смелост и сръчност както в оная схватка преди седем години, когато убихте брат ми.
Може би за пръв път по време на разговора Мартин Фиеро долови омразата. Почувства я чак в кръвта си като бодване. Двамата се счепкаха и острата стомана беляза лицето на негъра.
Има един час на свечеряване, когато равнината сякаш се кани да каже нещо; никога не го изрича или може би го изрича до безкрай, но ние не го разбираме — или пък го разбираме, но е непреводимо като музика… От кушетката си Рекабарен видя края. Едно стремглаво нападение — и негърът отстъпи, загуби равновесие, престори се, че замахва към лицето на противника, а после се хвърли напред, забивайки ножа дълбоко в корема му. Последва още един удар, който кръчмарят не успя да види добре, и Фиеро повече не се изправи. Неподвижен, негърът като че ли наблюдаваше мъчителната му агония. Сетне избърса окървавения нож в тревата и бавно пое обратно към къщите, без да поглежда назад. Сега, когато бе изпълнил задачата си на съдник, вече бе никой. Или по-скоро, бе се превърнал в другия: нямаше предназначение на земята и бе убил един човек.
Сектата на Феникса
Всички, които пишат, че сектата на Феникса се е зародила в Хелиопол144 и води началото си от религиозната реставрация, последвала смъртта на реформатора Аменофис IV145, цитират текстове на Херодот и Тацит, както и някои надписи на египетските паметници; ала тези хора не знаят — или не искат да знаят, — че въпросното название се появява едва в епохата на Рабан Мавър и че най-древните извори („Сатурналиите“ или Йосиф Флавий146, да речем) говорят само за Людете на Обичая или Людете на Тайната. Грегоровиус отбелязва, че Фениксът се споменавал извънредно рядко в устната реч; в Женева съм заговарял занаятчии, които не ме разбираха, когато ги разпитвах дали са хора на Феникса, но затова пък незабавно си признаваха, че са хора на Тайната. Ако не греша, така стоят нещата и при будистите; името, под което са известни на света, не съвпада с произнасяното от самите тях.
На една твърде прочута страница Миклошич147 приравнява членовете на тази секта с циганите. В Чили и в Унгария има и цигани, и следовници на Феникса; като оставим настрана вездесъщността им, двете групи имат твърде малко общи черти. Циганите са джамбази, бакърджии, ковачи и гадатели; членовете на сектата на Феникса обикновено успешно упражняват свободните професии. Циганите имат характерен физически облик и говорят — или поне преди говореха — на таен език; сектантите са напълно неотличими от останалите хора, доказателство за което е фактът, че никога не са били подлагани на гонения. Циганите са живописни и често са извор на вдъхновение за лошите поети; затова пък романсите, хромолитографиите и болерата изобщо не споменават членовете на сектата…
Мартин Бубер148 твърди, че евреите са патетични по природа; не всички последователи на Феникса са такива, а някои направо се отвращават от патоса. Тази публична и добре известна истина е достатъчна да опровергае вулгарната грешка (нелепо поддържана от Урман), според която сектата на Феникса води началото си от Израел. Хората разсъждават горе-долу така: Урман е бил чувствителен човек, бил е евреин, посещавал е членовете на сектата в еврейските гета на Прага — следователно родството, изпитвано от Урман, доказва един реален факт. Честно казано, не мога да се съглася с това съждение. Обстоятелството, че в еврейско обкръжение членовете на сектата приличат на евреи, нищо не доказва; безспорно е, че приличат на останалите хора по света, тъй както безкрайният Шекспир прилича на Хазлит149. Те са всичко за всички, също като Апостола; само преди няколко дена доктор Хуан Франсиско Армаро от Пайсанду описваше лекотата, с която навсякъде усвояват местните нрави и обичаи.
144
Древноегипетски град от IV хилядолетие пр.Хр., главен център на култа към бог Ра Атум — бел.прев.
145
Аменофис (Аменхотеп) IV (1419 — ок. 1400 г. пр.Хр.) — фараон от XVIII династия, забранил култа към Амон Ра и провъзгласил нов държавен култ към бог Атон, в чиято чест приел името Ехнатон („полезен на Атон“) — бел.прев.
146
Рабан Мавър (ок. 785–856) — бенедиктински монах и писател; Йосиф Флавий (37 — ок. 100) — древноеврейски историк, по време на Юдейската война (66–73) преминал на страната на римляните и назначен за историограф на Флавиите, чието родово име приел. Съчиненията му са важен източник на сведения за историята на древните народи, тъй като цитират множество ценни източници и документи, нестигнали до наши дни — бел.прев.
147
Франц Миклошич (1813–1891) — австрийски и словенски лингвист; изучава старославянския и циганския език; изследва взаимодействието на славянските езици с езиците на съседните народи — унгарци, румънци, албанци — бел.прев.
148
Мартин Бубер (1878–1965) — еврейски религиозен философ и писател; отделя особено внимание на пантеистичните тенденции на хасидизма — бел.прев.