Когато Настя заведе в кухнята Антон Шевцов, Льоша веднага усети, че тримата няма да се чувстват добре тук. Настя бе помолила майка си да занимава фотографа със светски разговори, докато журналистът разговаря с нея и с Даша, тъй че в това разпределение на ролите Алексей Чистяков не намери нищо подходящо за себе си. Да седи и да мълчи като истукан? Да приготвя обяда? Или да взема участие в безсмислен разговор с абсолютно непознат човек, с когото го свързва само обстоятелството, че двамата случайно са се озовали по едно и също време на едно и също място — място, където бе извършено убийство? Вярно, можеше да постъпи другояче и да подхване светски разговор не с фотографа, който не му бе интересен, а с Надежда Ростиславовна, която познаваше отдавна, а пък фотографът да се забавлява, както намери за добре.
С една дума, след като прецени няколкото възможни варианта за развитието на събитията в мъничката тясна кухня, Чистяков взе мъдрото решение да не участва в спектакъла. Пет минути след като при тях дойде Шевцов Алексей с угрижен вид отвори хладилника, дълго търси нещо в него и в края на краищата разтревожен заяви, че за днешното меню на всяка цена му трябвала майонеза, а вчера той уверил Настя, че не е нужно да купува, защото имали в хладилника цели две бурканчета. А сега открил, че в тези бурканчета има не майонеза, а настърган бял хрян. Тъй че той много се извинява, но се налага веднага да отиде до магазина за майонеза, а понеже днес почти всички магазини са затворени, търсенето на желания продукт може да се проточи за неопределено време — ако се наложи да отиде до центъра, на „Тверская“, в специалния гастроном „Елисеевски“.
След като произнесе тази изискана тирада, професор Чистяков наметна дънковото си яке и излезе от апартамента, където по едно и също време се бяха събрали прекалено много хора.
— … Защо бяхте в гражданското в този ден? Какво ви заведе там?
— Бях свидетелка на сватбата на Настя…
— Тя беше свидетелка на сватбата на зълва си — поправи я Настя. — Не е нужно да споменавате имена — те не интересуват читателя.
— В какво настроение бяхте, когато пристигнахте в гражданското?
— В прекрасно. Самата аз се бях омъжила едва час преди това, тъй че настроението ми беше великолепно, нали разбирате!
— Сериозно? И вие сте се омъжили на тринайсети май, така ли?
Надежда Ростиславовна реши гостоприемно да почерпи с чай Антон Шевцов и се зае да го приготвя. При това всяко нейно движение бе придружено с дълги коментари и общ смях, защото толкова отдавна не бе гостувала на дъщеря си, че изобщо нямаше представа кое къде е в нейната кухня. Най-дълго търси пакетчетата с чай.
— Слушайте, Антон, страхувам се, че ще трябва да се извиня пред вас, но едва ли ще мога да ви предложа чай — каза тя накрая, след като отвори всички вратички и чекмеджета. — Не мога да намеря самия чай.
— Проверихте ли навсякъде? — попита Антон, който зорко бе следил как се луташе майката на Настя и бе забелязал поне пет места, където можеше да се намира чаят, но тя не бе погледнала към тях.
— Мисля, че да. Я да ви направя кафе.
— Благодаря, Надежда Ростиславовна, но аз не пия кафе.
— Защо?
— Болно сърце. Лекарите не ми разрешават.
— Сериозно?! — ахна тя. — Толкова млад! Искрено ви съчувствам. Знаете ли, не е нормално младите да боледуват, а старите да се чувстват отлично. Аз например съм здрава като новородено, а моята Настенка има цяла дузина болести. Кръвоносните й съдове са направо за боклука. Гърбът я боли постоянно. Сигурно ние сме виновни — израснали сме с естествени продукти, а вас хранехме с абсолютна химия. Развалихме екологичната обстановка, замърсихме въздуха.
— Но как са взели вашата Настенка да работи в милицията, щом е толкова зле със здравето? С връзки ли сте действали?
— О, не, Антон, връзките нямат нищо общо. Тя работи по специалността си, разпределиха я след университета. Вярно, мъжът ми цял живот е работил в милицията…
— Ето, видяхте ли! — изхъмка Шевцов.
— Но той нямаше никакво отношение към назначаването на Настя, уверявам ви. Всичко в живота си тя постигна сама.
— Но как е минала през медицинската комисия с болния си гръб?
— Просто не казала на никого, че е имала травма, а лекарите недогледали. Нали знаете какви са нашите лекари, няма защо да се чудим.