— Кога ще те видя? — попита той, щом видя, че Еля вече вади ключовете си.
— Навярно утре — тихо отвърна тя.
— Разстроена ли си?
— Не, добре съм.
— Знам, още си огорчена от нещата, които ти наговори вчера този мерзавец. Еленка, любима моя, ни най-малко не ревнувам, никога няма да те упрекна, кълна се. Хайде, забрави случката.
— Значи Марат е бил прав — замислено продума момичето и се скри в апартамента, като остави годеника си на стълбищната площадка.
Турбин ядосано удари с юмрук по стената. Защо, защо така не му върви, а? Всичко бе потръгнало толкова гладко, толкова спокойно — и изведнъж това идиотско убийство, което провали всичко! Отложиха сватбата, а сега се намеси и този Марат със своите пари и богаташкото си самочувствие.
„Значи Марат е бил прав…“ Разбира се, дявол да го вземе, прав е — десет, сто, хиляда пъти е прав! Всяка негова дума е истина, срещу която никой не може да възрази. Именно затова той, Турбин, изглеждаше толкова жалък вчера на вилата, когато довтаса Марат Латишев — просто не намери аргументи срещу неговите абсолютно верни думи. Валерий беше напълно съгласен с него, беше готов да се подпише под всяка негова дума, затова се получи не спор, а монолог на праведния Марат и шамар за грешния младенец Валерий. Но каква полза имаше от тази истина…
Спомни си как за пръв път легна с жена. Тогава още нищо не умееше и от всичко се страхуваше — беше на седемнайсет години, а жената бе с десет години по-възрастна. Тя беше търпелива и деликатна, разбираше, че си има работа с непохватно хлапе.
— Защо го направи? — попита я той, когато всичко приключи. — Какъв интерес имаш да се занимаваш с мен?
— Ти не разбираш — усмихна се тя. — У теб има нещо… дори не знам как да се изразя. Излъчваш някакви вълни. Жената те поглежда и веднага те пожелава. Знаеш ли, това се среща рядко, много, много рядко — обикновено жената трябва дълго да я обработваш, да полагаш усилия, та тя наистина да те пожелае, и то истински. И мъжете измислят хиляди различни хитрости и технически похвати за целта. А ти не се нуждаеш от тях. Излъчваш толкова могъщи вълни, че от теб не се иска друго, освен потенция.
Тогава Турбин не я разбра много добре, но запомни думите й и започна да трупа опит. Само след година успя да проумее целия смисъл на казаното от тази жена. Още половин година употреби за осмисляне на разбраното и за съставяне на собствена ценностна система, съобразявайки се с природната дарба, която бе открил у себе си.
Валерик растеше като възпитано, добро момче, около него винаги имаше хубави книги и хубави картини, умна, образована майка, която можеше, без да наднича в учебника, да обясни всяка тема по всеки предмет чак до десети клас. Като интелект майка му бе неоспорим авторитет, защото притежаваше изключително широка ерудиция. Валерик растеше с убеждението, че най-важното в живота е развитието на интелекта и придобиването на знания. Тогава можеш да овладееш всяка професия и да постигнеш всяка цел. Завърши училище със златен медал.
И изведнъж се оказа, че по природа притежава нещо, което ще му позволи да постига същите цели, но по друг, много по-приятен и съвсем необременителен начин. И какво — значи всичко е било напразно? Пропуснатите вечеринки, негледаните филми, ненацелуваните съученички — всичките тези жертви в името на учението и знанието са били излишни? Можел е да гуляе до късни нощи, да пие тайно алкохол по беседките и да се натиска с пийналите момичета, хем не само да се натиска, но и нещо по-сериозно, да играе карти, да бяга от часове, за да ходи на кино… Можел е да изживее едно нормално средностатистическо детство с всичките му детски радости и юношески глупости, с умерено, за кеф, дребно хулиганство, което така добре помага да се изразходва излишната енергия, с ранен смешен секс, с леко пийване и голямо изфукване. Излизаше, че е можел да има всичко това и резултатът е щял да бъде същият. Защото секретарката на приемната комисия на института, в който Валерик кандидатства — млада партийна активистка, още ненавършила трийсет години — направи каквото трябваше и без да вземе предвид всичките му отлични оценки и медалирани знания, включи Турбин в списъка на сигурните студенти. Хем го направи без каквито и да било молби от негова страна, след като прекара с него не повече от петнайсет минути. През тези петнайсет минути, които двамата изживяха на задното стълбище, до вратата към тавана на института, тя получи всичко, което й бе липсвало през шестгодишния й брак, а той — своя пореден опит: за жената е важен самият факт, че е доведена до оргазъм, а не начинът, по който са я довели до него. Този опит не му потрябва никога повече, защото Валерий Турбин нямаше проблеми с потенцията.