Сутринта на 13 май Валерий Турбин се събуди с мисълта: Направих го! Издържах! Не се изтървах, не нагрубих Тамила, не ударих Еля, макар че и двете напълно си го заслужаваха. Изтърпях всичко, без да изгубя достойнството си. Същевременно демонстрирах пред бъдещия си тъст устойчивост и хладнокръвие — може да ми потрябват в работата.
Струваше му се, че всичко вече се е състояло, че повече нищо не може да им попречи. Ето, качиха се в колите, потеглиха към гражданското, пристигнаха, дадоха си паспортите на служителката и зачакаха да ги поканят за регистрирането. Трябваше да чакат съвсем малко — бяха първи поред. Поначало при записването не бяха първи — бяха четиринайсети, и едва преди две седмици Тамила уреди да минат първи. Само че двойката, определена за 10 часа, нямаше как да бъде пренебрегната — и тя беше налице. Вярно, тези младоженци се държаха спокойно, не бяха шумни, дадоха си паспортите и зачакаха да ги извикат. Почти едновременно с тях пристигна и следващата двойка със своите гости. Турбин вече се чувстваше съпруг, когато изведнъж… буквално в един миг всичко рухна. Жените се разпищяха, пристигна милиция, на управителката на гражданското й прилоша, извикаха за нея „Бърза помощ“. И Тамила — тая черна мръсница — подскочи от радост. Веднага се разбъбри, че е грехота да се вдига сватба, когато край тях лежи покойник, че това било знак на съдбата, предупреждение свише и така нататък. Разбира се, Еля я послуша, макар и неохотно. Ужасно й се искаше да се омъжи, но не посмя да се противопостави толкова явно на майка си. Едно е да подадеш тайно заявление в гражданското, когато майка ти още не е казала: „Да не си посмяла да го сториш!“, и съвсем друго — да кажеш на майка си: „Ще постъпя, както искам, макар да не ти харесва!“ Дори не всяка четирийсетгодишна жена е способна на такова нещо, камо ли пък Елка!
И сега отново трябваше да чака цял месец, а този месец — Валерий го чувстваше — щеше да бъде къде-къде по-тежък от онези две седмици. Към натиска на Тамила отначало се присъедини майка му, а сега в играта се включи и бившето гадже на Елка — Марат, явно също мераклия за парите на Бартош. Как да понесе всичко това? Откъде да вземе сили, търпение, самообладание, за да не се разкрещи на Тамила, да не напердаши тая глупачка Елена, да не нагруби майка си, да не се сбие с Марат?
Безпокоеше го и друго: истина или лъжа бяха думите на Латишев, че семейство Бартош няма да даде пари на дъщеря си след сватбата? Защото той, Валерий, разчиташе на същото, на което разчиташе и самата Еля: родителите издържат децата си чак до пенсия, в нашата страна всички правят така. Ами ако Марат е прав и те не получат никакви пари? Заради какво тогава понася той всичко това? За какво изостави Катя, защо я оскърби до смърт? В името на какво насилва себе си да изслушва тирадите на Тамила и да бърше сълзите и сополите на Елка?
Ами ако всичко е напразно? Веднъж вече бе решавал тази задачка, бе пресмятал дали принесените в детството жертви отговарят на получения резултат. И тогава бе решил, че всичко е било напразно, че си е пропилял най-хубавите детски и юношески години, че ги е изживял не така, както е трябвало. И още тогава си бе дал дума вече нищо и никога да не купува на прекалено висока цена. Ала имаше опасност този път да се е излъгал…
Сергей Артюхин, който бе задържан по подозрение, че е извършил изнасилване, след като бе опровергано представеното от него алиби, седемдесет и два часа по-късно бе заведен при следователя, където му прочетоха установената за него мярка за неотклонение — задържане под стража. На другия ден адвокатът на Артюхин написа от негово име жалба до съдията, че мярката за неотклонение е прекалено строга, приведе сто петдесет и четири аргумента, потвърждаващи, че той спокойно може да бъде пуснат на свобода, и поиска излизането му под гаранция. В този ден съдията беше в добро настроение и удовлетвори молбата, като поиска гаранция, равна на петдесет хиляди долара — естествено в рубли. Рано сутринта в събота Сергей Артюхин беше на свобода, а вечерта избяга в неизвестна посока.
В неделя сутринта в парка Соколники се събраха тримата мъже, които бяха дали на Артюхин парите за гаранцията. Трябваше спешно да намерят беглеца, инак петдесетте хиляди долара отиваха на вятъра — щяха да се превърнат в доход на държавата.
— Е, и как ще го търсим? Имате ли поне някакви идеи? — попита дребно плешиво човече с очила и карирана каубойска риза. Сред колегите си в бизнеса той се славеше като безупречен спец по изготвяне на финансови документи и беше невероятно ловък при избягването на данъци.