— Трябва да наемем някого — обади се вторият мъж, дебеланко с вечно стърчаща от устата му цигара. Той никак не обичаше да върши каквото и да било сам и навремето се бе впуснал в бизнеса само защото искаше да печели много пари, за да плаща безбройните услуги, от които се нуждаеше, без да си мърда пръста за нищо.
— Че кого да наемем? Това означава пари, и то доста. Такива следотърсачи работят срещу процент от сумата на гаранцията. Трябва да помислим дали не можем да хванем някого безплатно. — Тези мъдри думи произнесе красив мургав мъж с пригладена прошарена коса и тъмни очила на гладко избръснатото си лице.
— Този гад ми дължи още от март десет хиляди кинта — тъкмо с тях ме пипна, представяте ли си? Една сделка, вика, ми се проваля, точно от нея трябваше да взема десет хиляди, та да ти ги върна, обаче всеки момент може да ме тикнат в кауша, така че внеси гаранцията, ако се случи. Какъв съм глупак! — горестно въздъхна плешивият с каубойската риза. — Заради десет хиляди хлътнах с още трийсет.
— Аха, и нас въвлече. Мисли сега как ще го търсиш. Между другото какво му се е случило, нещо странно ми се вижда? За какво са го прибрали, та той предварително е знаел, че ще стане?
— Абе дори е срамота да го приказва човек — намръщи се плешивият. — Заподозрян е в изнасилване. Представил алиби, но не му повярвали. Щом разбрал, че следователят не му вярва, си помислил, че като нищо може да го тикнат зад решетките. Затова ми се обади предварително.
— Така ли? Е, внимавай, Степашка, сега ще ти повярваме. Обаче не ни подвеждай, приятел, до довечера да ни съобщиш как вървят работите. И започвай незабавно да го търсиш! Ние няма да ти дадем пари за това, сам се оправяй. Ако нашите двайсет хиляди влязат в джоба на държавата, ще си ги искаме от теб, нищо че сме приятели — спокойно му обясни мургавият, премятайки някак особено в устата си думите с буквата „р“. — И кажи ми между другото, приятелю сърдечни Степашка, защо съдията му е определил толкова висока гаранция?
— Ами нали гаранцията се определя според материалното положение на арестувания! — плахо се заоправдава плешивият.
Но мургавият го прекъсна, като каза тихо и отчетливо:
— Именно, Степашечка, именно. Откъде може съдията да знае какво е материалното положение на твоето приятелче? Нали по документи той се води шлосер пети разряд, май така си ми казвал?
— Да, шлосер — потвърди онзи, когото наричаха Степашка.
— Е, откъде един шлосер може да има петдесет хиляди кинта, хайде обясни ми де! А?
— Стига де, момчета, какво значение има сега — шлосер ли е, не е ли шлосер?
— Ами това — страховито, но все така тихо продължи мургавият красавец, — че щом се води шлосер и са го пипнали за чисто криминално престъпление, никога не биха му определили такава гаранция. А щом са му я определили, значи знаят, че не е никакъв шлосер. И че доходите му не са като на шлосер. Може пък точно за тези доходи да са го пипнали, а, Степашечка? За дрогата, а не защото е начукал някаква си женска? За това помисли ли? Може да те е метнал за изнасилването. Или пък ти ни будалкаш тук.
— Господи, Сеня, има ли някакво значение сега за какво са го пипнали? Трябва да го намерим — това е важното. А пък за какво… — Плешивият махна с ръка, демонстрирайки с целия си вид, че членът и алинеята, от които е избягал Артюхин, нямат никакво значение в сравнение с щетата от петдесет хиляди долара.
— Имало ли значение? Има, и още какво! — отговори му дебеланкото, като местеше запалената цигара от единия край на устните си до другия. — Ако твоето приятелче Артюхин се занимава с дрога, значи нарушава конвенцията. В Москва всичко е поделено с подписа на Трофим, никой не смее да нарушава тези работи. Щом няма кой да му плати гаранцията, значи не е в семейството, ами е глупак единак. Трофим строго забрани такива единашки рейдове и добре стори. Само се издънват, привличат вниманието, наострят ушите на ченгетата. И как ще изглеждаме ние, ако изведнъж се окаже, че сме дали пари, за да вадим от кауша такъв нарушител? Напротив — трябваше да помогнем да иде право в затвора, та другите да вземат акъл, че не може да се репчат срещу Трофим. А то какво излиза — че го укриваме, помагаме му и дори му даваме пари. Как мислите, дълго ли ще живеем, ако Трофим научи за тази работа?
— Горе-долу два часа — замислено подкрепи дебеланкото мургавият. — Може и по-малко.
— Аз пък мисля, че около четирийсет минути — възрази му дебеланкото. — Тъй че заеми се с тази работа, Степашка, разбери за какво точно са гепили авера ти, как така е знаел предварително и защо съдията му е определил толкова висока гаранция. Даваме ти срок до утре сутринта. Утре по същото време, в десет часа, ще се съберем пак тук. Аудра! — внезапно кресна той с гръмовен глас.