— Но откъде ще взема толкова пари?! — уплаши се Лариса.
— Вземай ги откъдето щеш! Аз как намерих пари, за да измъкна твоя мизерник от килията? И ти ще намериш. Или търси него — да се връща веднага, докато ченгетата не са усетили, че го няма. Дали ли са му да подпише обвинително заключение?
— Май са му дали — колебливо отговори тя. — Серьожа каза, че делото било прехвърлено в съда.
— А, това е добре! — зарадва се Степашка. — Значи сега с него се занимава съдът. Там стават големи опашки, така че няма скоро да усетят, че го няма. Ако той се върне бързичко сам, съдията дори няма да разбере, че е бягал. Тогава и паричките ще оцелеят. Така че постарай се, красавице! Или петдесет хиляди, или Артюхин. И не протакай! Ще ти се обаждам всеки ден, за да ми казваш какви са новините.
Днес, седнал на пейката в парка и наблюдавайки тичащия наоколо Пиня, Степашка още веднъж си припомни подробно вчерашния разговор с Лариса. Май се бе държал правилно с нея, наплашил я бе до смърт.
Пръв на срещата дойде дебеланкото, понесъл в ръце тлъстия дакел с аристократичното име Аудра. Тежко задъхан, той се тръшна на пейката до дребния, плешив Степашка.
— Е, научи ли нещо? Разказвай бързо, не чакаме Жора — той няма да дойде. Обади се да ме предупреди, че е зает.
Степашка разказа с няколко думи за срещата си със Самикина.
— Смяташ ли, че тя може да го намери? — със съмнение изфъфли дебеланкото, като по навик дъвчеше цигарата.
— Ами ако не го намери, ще намери пари. Аз здравата я стреснах. Сега тя да мисли как ще се оправя.
— Как каза, че било името на онази женска от милицията, дето ги засякла?
— Каменская.
— Каменская… чувал съм някъде това име. Добре, ще питам Жора. Как се разбрахте с Лариса?
— Тя го търси, а аз й се обаждам всеки ден и я питам. Абе сигурен съм, че ще го намери. Тя познава всичките му приятели и познати, навярно и човека, който му е помогнал да избяга.
— Ох-ох-ох, не съм много сигурен! — презрително проточи дебеланкото. — Че той да не е избягал от затвора, от града е избягал, не му е потрябвала много голяма помощ. Качил се е на самолета — и чао до скив!
— Не е точно така — логично възрази плешивият. — Нали са отнели паспорта му. Къде ще иде без паспорт? Трябвало е да вземе от някого, инак нямаше да му дадат билет за самолета. Пък и нямаше да го качат да лети.
— Ами може да е заминал с влак или с кола, чудо голямо!
— И тук не си съвсем прав. С кола, ама с чия? Със своята ли? Номерът й се знае, ще я обявят за издирване. С чужда? Значи някой му е помогнал, дал му е кола. Да е заминал с влак? Възможно е. Но за къде? Къде ще живее? В хотел ли? Без паспорт не може. У приятели? У роднини? Значи някой му помага. Така че от всяко положение има хора, които знаят къде се намира. И Лариска ще намери тези хора. Така че предай на Жора да не се притеснява. Ще си върнем парите.
Дебеланкото вече си бе отишъл, а Степашка още седеше на пейката, грееше се под неочаквано топлите лъчи на майското слънце и лениво наблюдаваше Пиня, който се опитваше да се сприятели със симпатична млада ерделтериерка. Сладка мацка си има тоя глупак Сергей Артюхин, мислеше си Степашка. И защо ли все на такива глупаци им се падат най-готините пиленца? И лицето, и бедрата, и циците — всичко й е първокласно. А той, откаченият кретен, се е емнал да изнасилва някаква непозната, ама хак му е, че се е оплакала! Не му ли стигаше Лариска? Защо ли не пробвам да я понатисна, докато него го няма? Да й предложа защита. Такава като нея сигурно ще клъвне. От ония женски е, дето все трябва да се лепнат за някой мъж — без защитник се чувстват като без бельо. Трябва да пробвам, за опит пари не се дават. Хем имам и повод — нали обещах да я търся!
В понеделник Настя спа дълго и сладко. Льоша отдавна бе станал, закусил и бе потънал в работата си сред листовете, подредени на кухненската маса, а тя още лежеше в леглото, свита на кълбо, и тихо сумтеше насън.
Чистяков я събуди към единайсет часа:
— Ставай, сънливке, световната слава те очаква!
Покри лицето й с новия брой на „Криминален вестник“, за който бе успял да изтича до близката вестникарска будка. Цялата втора страница бе посветена на убийствата в ритуалните зали, имаше и много снимки. Настя грабна вестника и внимателно прегледа дали всичко в материала е, както тя го искаше, докато с облекчение се убеди, че журналистът, макар да бе явно недоволен от замяната на Настя с някаква си Даря Сундиева-Каменская, все пак не си бе позволил волности и бе написал всичко умно и правилно. Особено ярко бе предал информацията как ден преди двете престъпления две младоженки бяха получили писма със закани. Пак тук, най-долу на страницата, редакцията бе повторила обявата за издирването на неизвестната жена и отново бе публикувала снимката й.