Настя бавно изпи две чашки кафе, като си мислеше с удоволствие, че не е нужно да тръгва за някъде и може спокойно да си поседи вкъщи с Льоша, да се заеме с превода и изобщо да се почувства, първо, в отпуска и, второ — омъжена. Едва седмица след сватбата си! Много навреме, дума да няма!
Но отново не стана така, както си въобразяваше. Преводът не вървеше, защото мислите й постоянно се връщаха към семейство Бартош. Юра Коротков не можеше да се отърве от навика си да споделя с нея всичко, което успееше да научи, така че Настя бе изслушала още снощи епопеята с Павел Смитиенко и сърцераздирателната повест за Марат Латишев. У нея все повече се затвърждаваше впечатлението, че двете престъпления са били извършени заради сватбата на Бартош и Турбин.
— Ася, май нещо те измъчва — проницателно забеляза Чистяков, след като за пореден път хвърли поглед към жена си и отново видя нейните вперени в тавана очи. — Нещо не ти се работи, а?
— Мисля си за убийствата — разсеяно отговори тя. — Не мога да се съсредоточа.
— Искаш ли да се поразходим? — предложи той. — И без това не превеждаш, а в движение мисълта тече по-добре. И на мен ми се ще да се пораздвижа, та мислите ми да улегнат.
— Добре — зарадва се тя. — Обаче бавно.
Двамата дълго скитаха из улиците, като от време на време си разменяха незначителни реплики, но най-вече мълчаха — всеки мислеше за своите работи. Накрая Алексей заяви, че си намислил мисълта и бил готов да се връщат.
— Аз пък още нищо не съм измислила — тъжно призна Настя. — Никой не може да измами организма, моят знае, че съм в отпуска и отказва да функционира на работна вълна.
Прибраха се вкъщи и се заеха с готвене. По-точно, с готвене се зае Настя, засрамена, че през цялата изминала седмица бе стоварвала домакинската работа изцяло върху мъжа си. Льоша седеше в кухнята и крадешком поглеждаше нейните кулинарни напъни. Гледката бе доста необичайна за него. Беше си дал дума да не се намесва в процеса, но това се оказа свръх силите му.
— Защо солиш месото, ще си пусне всичкия сок — не издържа той.
— Защо? Да не го ли соля? — учуди се тя.
— Ще го посолиш, но не сега.
— А кога?
— По-късно, когато се покрие с коричка. Тогава ще може да се запази сочно.
— Виж ти, колко интересно! — замислено продума тя. — Веднага си личи, че в училище не съм учила добре химията.
— Не че не си учила добре химията, ами не умееш да готвиш — позасмя се Льоша и отново заби поглед в книгата си.
Но когато видя как тя наряза на правоъгълни парченца картофите и посегна да сложи в нагорещения тиган масло, търпението му се изчерпа.
— Ася, спри!
— Какво има? Пак ли сбърках нещо?
— Ако искаш картофите да бъдат с хрупкава златиста коричка, трябва да ги пържиш в олио — поне в началото. После може да добавиш маргарин или масло. И не пипай солницата.
— Защо, и картофите ли не бива да се солят?
— В никакъв случай, инак ще заприличат на пюре. Ще ги посолиш после, пет-седем минути преди да ги свалиш от огъня.
— Я стига! — Тя огорчено махна с ръка. — Защо ме тероризираш? Аз се старая, уча се, а ти ми се караш.
— Не ти се карам, Асенка, а спасявам собствената си вечеря. А пък ти, ако наистина си решила да се учиш, първо питай мъдрия Чистяков как трябва да действаш и чак тогава започвай да действаш. И между другото — свали капака от тигана.
— Защо?
— Защото! Нали пържиш тези картофи, а не ги задушаваш. Картофите стават каквито ти ги обичаш, когато се пържат без капак.
— Защо?
— Аска, стига глупости! Не само химията, ами и физиката си учила зле. Не разбирам как изобщо можа да завършиш физико-математическа гимназия.
— Ами защото през цялото време преписвах от теб. Какво, забравил ли си? Нали специално заради това се премести в моята паралелка — за да ме докараш до матура.
Двамата дружно се разсмяха. Всъщност Настя беше отличничка, а Льошка се бе преместил в нейната паралелка, защото искаше да бъде по-близо до нея. След часовете дълго учеха уроците си заедно, а после до късна вечер се разхождаха и се целуваха като обезумели. Впрочем това не беше тайна за никого: нито за учителите, нито за съучениците, нито за родителите им.