— А кой тогава е писал тези писма? — попита съпругът, явно зарадван, че неприятният разговор за бившата му жена приключи толкова лесно.
— Де да можех да знам! — въздъхна Настя. — Добре, благодаря ви, извинете за безпокойството.
— Моля ви се, ние сме ви благодарни — сбогуваха се сърдечно съпрузите. — Такъв камък снехте от сърцата ни.
С Антон тръгнаха обратно към дома на Настя. Тя се намести удобно на задната седалка, протегна крака и запали цигара.
— Виж го ти този мерзавец, за малко да съсипе живота на хората! — каза. — Женени са само от два месеца, а заради това идиотско писмо вече са си имали разправии. Кой знае докъде щяха да стигнат, ако не бе излязла статията. Така и нямаше да научат, че писмото няма никакво отношение лично към тях, и щяха да продължават с кавгите си.
— Няма дим без огън, Анастасия — възрази Шевцов. — Ако тя не е имала други мъже и ако той, съпругът й, бе съумял да се раздели с бившата си жена с добро — нямаше за какво да се карат. Изобщо нямаше да се подозират взаимно. Те са си виновни, хайде де…
— Знам ли, може и да сте прав — разсеяно отговори Настя. Вече разбираше, че загадъчното престъпление е било замисляно и планирано отдавна. Ако можеше да разгадае този чудовищен план, щеше да й е по-лесно да продължи работата по случая.
Стигнаха до нейния блок. Настя протегна ръка да отвори вратата и внезапно видя пред своя вход момиче с червено-черно лъскаво манто, което й бе толкова добре познато. Лариса Самикина. Какво ли търсеше тук?
— Почакайте малко, Антон, не тръгвайте още — помоли тя. — Струва ми се, че това момиче чака мен. Не ми се иска да разговаряме без свидетели.
Антон угаси двигателя и слезе с нея от колата.
— Анастасия Павловна — втурна се към нея Лариса, — трябва да ми помогнете!
По зачервеното й лице и подпухналите очи личеше, че е плакала.
— Какво се е случило? — студено попита Настя и пристъпи към нея.
— Серьожа е избягал. Пуснали са го преди процеса, а той е избягал. Какво да правя сега?
— Нищо. Защо това толкова ви тревожи? Срещу вас има заведено дело за даване на лъжливи показания, но нали вие никъде не сте избягали! Защо се вълнувате?
— Те искат парите от мен.
— Кои са те и какви пари искат от вас?
— Парите, които са дали, за да внесе адвокатът гаранцията. Щом Серьожа е избягал, значи те губят парите си. Искат или да им върна парите, или да намеря Серьожа. А откъде ще взема аз толкова пари?
— Колко?
— Петдесет хиляди.
— Какво, рубли ли?
— Ами! Долари, разбира се. Ох, боже мой, Анастасия Павловна, помогнете ми да намеря Серьожа!
Лариса се разрида, захлупила лицето си с ръце и безпомощно прегърбена.
— Престанете, Лариса! — намръщи се Настя. — Успокойте се, ако обичате. Милицията и без това ще търси вашия Серьожа, ако наистина е избягал. А аз с нищо не мога да ви помогна. Вървете си вкъщи.
— Но вие сте длъжна! — В отчаянието си момичето почти крещеше. — Вие сте длъжна да ми помогнете! Защото всичко стана заради вас! Вие сте виновна за всичко!
— Тоест? — Настя недоумяващо повдигна вежди. Сцената започваше да й досажда.
— Ако тогава не бяхте ни подслушали… и не бяхте казали на следователя… нищо нямаше да се случи. А сега те искат от мен тези луди пари и заплашват, че ще ме убият, ако не си ги получат. Всичко е заради вас! — Лариса ридаеше на глас и вече не криеше лице в дланите си. Сълзите се стичаха като порой по бузите й, носът й се бе зачервил, по скулите й избиха грозни петна. — Вие!… Вие!… Вие сте виновна за всичко! Помогнете ми, моля ви, умолявам ви, умолявам ви… Те ще ме убият… И Серьожа… Спасете ни!
— Вървете си, Лариса — уморено каза Настя и направи крачка към входа.
Лариса трескаво се вкопчи в ръкава на якето й.
— Почакайте, не можете да си тръгнете така… не можете… нямате сърце!
Настя внимателно освободи ръката си и влезе в блока. Антон, който през цялото време бе стоял мълчаливо до нея, я последва, макар че тя не го бе поканила. Без да продумат, двамата се качиха с асансьора и влязоха в апартамента.
— Здрасти! — весело каза Чистяков. — Защо сте толкова мрачни?
— Просто така — неопределено отвърна Настя. — Събличайте се, Антон, сега ще хапнем нещо. Ще ви оставя за малко, трябва да се обадя по телефона.